— Би било разумно да проявиш уважение към госпожа Алудра — провлече Лейлвин и го изгледа накриво. — А не да си толкова пренебрежителен към нея.
— Ама бях искрен! Да ме изгори дано, жено! Не можеш ли да усетиш кога човек е искрен?
Тя отново го изгледа все едно се мъчеше да реши дали точно в тази фраза няма някаква подигравка. Мат завъртя очи. Жени!
— Госпожа Алудра е гениална — каза строго Лейлвин. — Не разбираш какъв дар ти предлага. Че то, ако Империята имаше тези оръжия…
— Ти гледай да не ги дадеш на нея, Лейлвин. Не искам да се събудя някоя сутрин и да разбера, че си избягала с плановете в опит да си върнеш титлата!
Тя като че ли се обиди, че допуска такова нещо, макар да си беше съвсем логично. Сеанчанците имаха странно чувство за хумор — Тюон нито веднъж не се беше опитала да избяга от него, макар да имаше много възможности.
Разбира се, Тюон почти от самото начало бе подозирала, че ще се омъжи за него. Имаше Прорицанието на онази дамане. Да го изгори дано, нямаше да поглежда пак на юг. Никога!
— Корабът ми вече се тласка от други ветрове, Матрим Каутон — каза простичко Лейлвин, обърна му гръб и погледна Бейл.
— Но не искаш да ни помогнеш да бием сеанчанците — възрази Мат. — Ти като че ли…
— В много дълбока вода заплува точно сега, младежо — прекъсна го Бейл с кротък глас. — Дълбока, да, пълна с риба лъв. Май е време да спреш да пляскаш толкова силно.
Мат затвори уста.
— О, добре.
Тия двамата не трябваше ли да се отнасят към него с повече уважение? Не беше ли там сеанчански принц или нещо такова? Но пък трябваше да се сети, че това няма да му помогне с Лейлвин и с брадатия моряк.
Все едно, наистина беше искрен. Думите на Алудра бяха логични, колкото и налудничаво да звучаха. Наистина трябваше да посветят много леярни за работата. Неделите, които щеше да похаби, докато стигне в Кемлин, сега го заглождиха още повече. Тия недели трябваше да отидат за правенето на дракони! Разумният човек се научава, че няма смисъл да се тормози за дългия път — но Мат не беше много разумен напоследък.
— Добре — повтори той и отново погледна Алудра. — Макар че — по съвсем различни причини — бих искал да взема тези планове и да ги пазя при мен.
— Съвсем различни причини ли? — попита мрачно Лейлвин, сякаш търсеше в думите му нова обида.
— Да. И причините са, че не искам да са тук, когато Алудра чукне едно от тия нощни цветя неправилно и вземе, че се изгърми на половината път до Тарвинската клисура!
Алудра се засмя, макар че Лейлвин отново изглеждаше обидена. Трудно беше човек да не обиди сеанчанци. Тях и проклетите айилци. Странно колко противоположни можеше да са в много отношения, и в същото време еднакви в много други.
— Можеш да вземеш плановете, Мат — каза Алудра. — Стига да ги държиш в онзи сандък със златото ти. Знам, че си го пазиш по-добре от всичко на света.
— Сърдечно ти благодаря — измърмори той и се наведе да събере листовете, без да обръща внимание на прикритата обида. Дали просто не го бяха изработили? Проклета жена. — Между другото, за малко да забравя. Знаеш ли нещо за арбалетите, Алудра?
— За арбалетите ли?
— Да — каза Мат, докато навиваше хартиите. — Предполагам, че трябва да има начин да се направи така, че да се зареждат по-бързо. Знаеш, като онези нови коленчати лостове, само с пружина или нещо такова. Може би лост, който да може да се завърта, без първо да се налага да се сваля оръжието.
— Това едва ли е в моята област, Мат.
— Знам. Но ти си умна за такива неща и може би…
— Ще трябва да намериш някой друг — каза Алудра и се обърна, за да вземе друго полудовършено нощно цвете. — Много съм заета.
Мат бръкна под шапката си и се почеса по главата.
— Това…
— Мат! — извика един познат глас. — Мат, трябва да дойдеш с мен! — Олвер притича в бивака на Алудра. Бейл вдигна предупредително ръка, но Олвер, разбира се, се шмугна право под нея.
Мат се изправи.
— Какво има?
— Някой е дошъл — каза Олвер, лицето му бе червено от възбуда.
Голяма гледка беше това лице. Ушите прекалено големи, носът сплескан, устата твърде широка. На дете на неговите години грозотата изглеждаше мило. Нямаше да има толкова късмет, като пораснеше. Може би мъжете в лагера бяха прави да го учат на оръжия. С такова лице по-добре да знае да се защитава.
— Чакай, задръж малко — каза Мат, докато пъхаше плановете на Алудра в колана си. — Някой е дошъл ли? Кой? Защо ще ме търси?
— Талманес ме прати да те доведа — каза Олвер. — Смята, че е важна клечка. Каза да ти предам, че имала листове с твои рисунки и че имала „характерно лице“, каквото и да значи това. Че…