— Мръсни? Те са единственият начин да се справим с онези, които могат да преливат!
— Оцелели сме столетия без тях.
— И имате…
— По този пункт няма да отстъпя — заяви ал-Тор.
Охраната на Тюон — включително Селусия — стисна зъби, а гвардейците наместиха ръце на дръжките на мечовете си. Беше я прекъснал два пъти поред. Щерката на Деветте луни. Как можеше да е толкова дързък?
Беше Прероденият Дракон, добре. Но думите му бяха глупост. Той щеше да се преклони пред нея, щом станеше императрица. Пророчествата го изискваха. Разбира се, това означаваше, че кралствата му ще се влеят в Империята.
Беше позволила разговорът да се изплъзне от контрола й. Марат-дамане бяха деликатна тема за мнозина от тази страна на океана. Вероятно тук разбираха логиката жените да бъдат окаишени, но им беше трудно да се разделят с традициите си. Нямаше съмнение защо толкова се притесняват от разговорите за тези неща.
Трябваше да поведе разговора в друга посока. В област, в която Прероденият Дракон щеше да се окаже неподготвен. Огледа го бавно.
— Само за това ли ще е разговорът ни? — попита. — Седим един срещу друг и говорим само за различията ни?
— За какво друго можем да говорим? — попита на свой ред ал-Тор.
— Може би за нещо общо, което имаме.
— Съмнявам се, че има много в тази област, което да е важно.
— О? А Матрим Каутон?
Да, това го стъписа. Прероденият Дракон примига.
— Мат? Познаваш Мат? Как…
— Той ме похити — каза Тюон. — И ме влачи със себе си почти по целия път през Алтара.
Прероденият Дракон зяпна, но успя да затвори устата си.
— Сега си спомням — промълви. — Видях те. С него. Не те свързах с онова лице. Мат… какво правеше с него?
„Видял си ни?“ — помисли си невярващо Тюон. Значи лудостта все пак се бе проявила. Щеше ли с нея да е по-лесен за манипулиране, или по-труден? Вероятно второто, за жалост.
— Добре — каза най-сетне ал-Тор. — Вярвам, че Мат си е имал причини. Винаги си има причини. И те изглеждат логични за него в момента…
Значи Мат все пак познаваше Преродения Дракон. Щеше да е чудесен ресурс за нея. Може би затова беше доведен при нея, за да има как да научи за Преродения Дракон. Трябваше да го върне, за да може да й помогне.
Мат нямаше да хареса това, но трябваше да разбере основанията й. Той беше Първи принц на Гарваните. Трябваше да бъде издигнат до Висшата кръв, да обръсне главата си и да се научи да живее подобаващо. Всичко това й изглеждаше някак срамно — по причини, които не можеше да си обясни.
Не можа да се сдържи да разпита още за него. Отчасти защото темата като че ли извади ал-Тор от равновесие — и отчасти защото бе любопитна.
— Що за човек е този Матрим Каутон? Трябва да призная, заприлича ми на безделник и хитрец, който бързо си намира извинения да избегне клетви, крито е дал.
— Не говори за него така! — Изненадващо, но думите дойдоха от марат-дамане, застанала до стола на ал-Тор.
— Нинив… — понечи да я спре ал-Тор.
— Не ме прекъсвай, Ранд ал-Тор — каза жената и скръсти ръце. — Той е и твой приятел. — Отново се обърна към Тюон и я погледна в очите. В очите! Марат-дамане!?
А после дори се осмели да продължи:
— Матрим Каутон е един от най-чудесните мъже, които изобщо ще познавате, ваше височество, и аз няма да слушам лоши приказки за него. Което е вярно, е вярно.
— Нинив е права — каза с неохота ал-Тор. — Той е добър човек. Може да изглежда малко груб понякога, но е един от най-стабилните приятели. Макар все пак да негодува за онова, което съвестта му го кара да прави.
— Той ми спаси живота — заяви марат-дамане. — Спаси ме срещу голяма цена и се изложи на огромна опасност, след като никой друг изобщо не помисли да дойде да ми помогне. — Очите й бяха пламнали от гняв. — Да, прекалява с пиенето и играта на зарове. Но не говорете за него все едно, че го познавате, защото не го познавате. Сърцето му е златно. Ако сте го наранили…
— Да съм го наранила ли? — възмути се Тюон. — Той отвлече мен!
— Ако го е направил, имал е причина — каза Ранд ал-Тор.
Каква вярност! Отново бе принудена да преоцени възгледа си за Матрим Каутон.
— Но това е несъществено — заяви ал-Тор и изведнъж се изправи.
Един от Смъртната стража извади меча си и ал-Тор го изгледа с гняв. Карийд бързо даде знак на мъжа и той прибра оръжието посрамен и навел очи.
Ал-Тор постави ръката си на масата, с дланта надолу. Наведе се напред и погледна Тюон в очите. Как можеше да се извърне от тези напрегнати сиви очи, като стомана?
— Нищо друго не е от значение. Мат е без значение. Нашите сходства или различия са без значение. Единственото, което е от значение, е нуждата. Аз се нуждая от вас.