— Тъй или иначе… — Верин отпи от чая. — Човек не би могъл да вини много покварата, след като тя вече няма да му влияе.
— Няма ли? — попита Мат. — Решил е повече да не прелива?
Тя се засмя.
— По-скоро риба ще спре да плува. Не, покварата вече няма да му влияе, защото вече няма поквара. Ал-Тор прочисти сайдин.
— Какво?!
Верин отпи от чая. Мълчеше.
— Сериозно ли говориш? — продължи Мат.
— Напълно — отвърна тя.
Мат отново погледна към Том. После придърпа палтото си и прокара длан през косата си.
— Какво правиш? — попита с насмешка Верин.
— Не знам — каза Мат глупаво. — Предполагам, че трябва да се чувствам някак различно, или нещо такова. Целият свят се е променил, нали?
— Би могло да се каже. Макар че бих възразила, че самото прочистване е по-скоро като камъче, хвърлено в езеро. На вълните ще им трябва известно време, за да стигнат до брега.
— Камъче ли? Камъче?
— Е, може би канара по-скоро.
— Проклета планина, ако питаш мен — измърмори Мат. Ама наистина ужасна пейка!
Верин се изкикоти. Проклети Айез Седай. Не трябваше ли да им харесва това? Сигурно беше поредната клетва, която са дали и не са казали на никого, нещо свързано с това да се държат загадъчно. Изгледа я сърдито.
— За какво се смееш?
— Просто си помислих, че скоро ще изпиташ малко от онова, което аз изпитах през тези последни няколко дни.
— И то беше?
— Ами, мисля, че говорех за това, преди да се отклоним по несъществени теми.
— По проклетото пречистване на Верния извор — измърмори Мат.
— Преживях прелюбопитни събития — продължи Верин. Пренебрегвайки забележката му, естествено. — Може би не го знаеш, но за да Пътуваш от определено място, трябва да прекараш известно време в него. Обикновено спирането за една вечер е достатъчно. Съответно, след като се разделих с Дракона, отидох до едно близко село и си взех стая в хана. Настаних се, за да изуча стаята и да се подготвя да отворя Портал на заранта.
— Посред нощ обаче дойде ханджията. Обясни притеснено, че трябва да се преместя в друга стая. Били открили теч в покрива точно над стаята ми и скоро щяло да закапе през тавана. Възразих, но той настоя. — Тя въздъхна. — Тъй че се преместих от другата страна на коридора и започнах да изучавам тази стая. Точно когато вече имах чувството, че я познавам достатъчно добре, отново бях прекъсната. Този път ханджията — още по-притеснен — обясни, че жена му си загубил пръстена в тази стая по време на сутрешното чистене. Събудила се посред нощ и била много разстроена. Ханджията — който изглеждаше доста уморен — се извини и поиска отново да ме премести.
— И? — попита Мат. — Съвпадение, Верин.
Тя вдигна вежда и се усмихна, докато той отново се наместваше на пейката. Да го изгори всичко, не се въртеше притеснено!
— Отказах да ме преместят, Мат — каза тя. — Заявих на ханджията, че е добре дошъл да претърси стаята след като напусна, и обещах, че няма да взимам никакви пръстени, ако открия такива. После твърдо му затръшнах вратата. — Отпи от чая. — Няколко минути по-късно ханът се подпали — въглен от камината се изтъркалял на пода. Всички се спасиха, за щастие, но ханът изгоря до основи. С Томас се преместихме в съседното село, за да си намерим стаи там.
— И какво? — каза Мат. — Все още звучи като съвпадение.
— Това продължи три дни — каза Верин. — Прекъсвана бях дори когато се опитвах да изуча място извън сграда. Случаен пътник моли да сподели огъня ти, паднало дърво разбива бивака ти, стадо овце минава наблизо, извива се внезапна буря. Различни случайни събития непрекъснато успяваха да ми попречат да изуча района.
Талманес подсвирна. Верин кимна.
— Всеки път щом се опитвах да изуча даден район, нещо се объркваше. Неизбежно се местех по някаква причина. Обаче когато решавах, че няма да правя нищо, за да изуча дадено място, и че не се каня да правя портал, не се случваше нищо. Друг сигурно щеше просто да продължи по пътя си и да се откаже временно от Пътуването, но упоритостта ми надделя и започнах да проучвам явлението. Ставаше съвсем редовно.
Кървава пепел! Ранд трябваше да прави такива неща на хората. Не Мат.
— Според описанието ти би трябвало още да си в Тийр.
— Да. Но скоро започнах да чувствам притегляне. Нещо ме дърпа, тегли ме. Все едно че…
Мат отново помръдна.
— Все едно, че има проклета рибарска кука в теб ли? И леко те дърпа, отдалече — но настоятелно?
— Да — каза Верин с усмивка. — Много подходящо описание.
Мат си замълча.
— Реших да използвам по-обикновено средство за пътуването си. Помислих си, че може би неспособността ми да Пътувам е свързана с близостта на ал-Тор, или може би с постепенното разнищване на Шарката поради влиянието на Тъмния. Осигурих си място в един търговски керван, пътуващ на север към Кайриен. Имаха един празен фургон и се съгласиха да го дадат под наем срещу разумно заплащане. Бях изтощена от това непрекъснато да стоя будна заради пожари, плачещи бебета и постоянното местене от една стая в друга. Поради това, боя се, че спах по-дълго, отколкото трябваше. Томас също поспа.