— Когато се събудихме, с изненада открихме, че керванът е завил на северозапад, вместо да продължи право към Кайриен. Говорих със старшия на кервана и той обясни, че в последния момент получил съвет, че може да вземе по-добра цена за стоката си в Муранди, отколкото в Кайриен. Помисли и спомена, че всъщност трябвало да ми каже за промяната, но се залисал и забравил. — Верин отпи бавно от чая. — Тогава вече със сигурност разбрах, че съм насочвана. Много други нямаше да го забележат, подозирам, но аз съм проучвала естеството на тавирен. Керванът се беше придвижил към Муранди — само малко всъщност, — но заедно с притеглянето това ми беше достатъчно. Говорих с Томас и решихме да упорстваме и да не тръгнем натам, накъдето ни тегли. Приплъзването е по-низш заместител на Пътуването, но няма същото ограничение с познаването на района. Отворих портал, но когато стигнахме крайната точка, се озовахме не в Тар Валон, а в малко градче в северната част на Муранди! Това трябваше да е невъзможно. Но след като го обсъдихме, осъзнахме, че Томас беше говорил с добро чувство за един лов, по време на който се отбил в Трустеър, а аз бях отворила портала точно в този момент. И че неволно съм се съсредоточила на погрешното място.
— И ето ни тук — каза недоволно Томас.
— Точно така — продължи Верин. — Любопитно, нали, млади Матрим? Случайно се озовах тук, на пътя ти, точно когато много ти трябваше някой, който да направи портал за войската ти?
— Все пак би могло да е съвпадение.
— А притеглянето?
Не знаеше какво да отвърне на това.
— Тавирен действа точно на принципа на съвпадението — каза Верин. — Намираш изоставен предмет, който се оказва много полезен за теб, или случайно срещаш някой индивид точно в подходящия момент. Произволният шанс произволно действа в твоя изгода. Или не си го забелязал? — Тя се усмихна. — Няма ли да хвърлиш зарове за това?
— Не — отвърна той с неохота.
— Едно нещо ме притеснява обаче — каза Верин. — Нямаше ли друго лице, което случайно да се окаже на пътя ти? Ал-Тор е накарал онези Аша’ман да претърсват околностите за мъже, които могат да преливат, и подозирам, че затънтени селски райони като тези са първи в списъка им, защото е по-вероятно преливащи да останат незабелязани по такива места. Някой от тях можеше да се окаже на пътя ти и да ти даде портал.
— Едва ли — отвърна Мат и потръпна. — Не бих доверил Бандата на такива като тях.
— Дори за да ви прехвърли в Андор за един миг?
Мат се поколеба. Е, може би.
— Аз трябваше да съм тук по някаква причина — отрони тя замислено.
— Все пак мисля, че влагаш твърде много в това — каза той и се размърда отново на проклетата пейка.
— Може би. А може би не. Първо, трябва да договорим цената, за да ви прехвърля в Андор. Допускам, че искате да стигнете до Кемлин?
— Цена ли? Но ти смяташ, че Шарката те е довела тук! Защо ще ми искаш цена?
— Защото — каза тя и вдигна пръст, — докато чаках да те намеря — честно казано, не знаех дали ще си ти, или младият Перин, — си дадох сметка, че има няколко неща, които мога да ти дам и които никоя друга не би могла. — Бръкна в един джоб на дрехата си и извади няколко листа. Единият беше с рисунката на Мат. — Не ме попита откъде се сдобих с това.
— Ти си Айез Седай. — Мат сви рамене. — Предположих, че си го… насайдарила.
— Насайдарила? Аз получих този лист, Матрим…
— Наричай ме Мат.
— Получих този лист, Матрим, от един Мраколюбец, който ми каза — взе ме за слугиня на Сянката, — че Отстъпник е заповядал мъжете на рисунките да бъдат убити. Ти и Перин сте в голяма опасност.
— Не съм изненадан — отвърна той, като се постара да прикрие ледените тръпки, които го побиха от думите й. — Верин, Мраколюбци се опитват да ме убият от деня, в който напуснах Две реки. Да ме изгори дано, от деня преди да напусна Две реки. Какво променя това?
— Това е друго — каза Верин и изведнъж стана много сериозна. — Нивото на опасност, в което си… Аз… Добре, да се съгласим просто, че си в много, много голяма опасност. Съветвам те да си много предпазлив през следващите няколко недели.