— Винаги съм предпазлив — увери я Мат.
— Ами, стани още по-предпазлив. Укрий се. Не рискувай. Ролята ти в това, което предстои, ще е много важна.
Мат сви рамене. Да се укрие? Можеше да го направи. С помощта на Том сигурно можеше така да се маскира, че и сестрите му да не могат да го познаят.
— Мога да го направя. Адски проста цена. Колко време ще ти отнеме, докато ни прехвърлиш до Кемлин?
— Това не беше цената ми, Матрим — отвърна му тя с усмивка. — Беше съвет. Съвет, в който мисля, че трябва да се вслушаш много сериозно. — Пъхна малък сгънат лист под рисунката. Беше запечатан с капка кървавочервен восък.
Мат го погледна подозрително.
— Какво е това?
— Указания — каза Верин. — Които ще изпълниш на десетия ден, след като ви оставя в Кемлин.
Той се почеса по врата, намръщи се и понечи да счупи печата.
— Няма да го отваряш до този ден — спря го Верин.
— Какво? Но…
— Това е цената ми — каза простичко Верин.
— Проклета жена — измърмори Мат и отново погледна листчето. — Няма да се закълна за нещо, дето не знам какво е.
— Знаех си, че условията ми ще ти се сторят жестоки, Матрим.
Мат погледа навъсено печата, после стана и заяви:
— Аз съм пас в това.
Тя присви устни.
— Матрим, ти…
— Казвам се Мат — прекъсна я той и взе шапката си от пейката. — И казах, нямаме сделка. Все едно, двайсет дни марш и ще стигна до Кемлин. — Дръпна платнището на палатката и махна с ръка. — Няма да се оставя да ме оплетеш в нишките си.
Тя не помръдна от мястото си, но се намръщи.
— Забравила бях какъв си инат.
— И се гордея с това.
— А ако направим компромис?
— Ще ми кажеш какво пише в тоя проклет лист?
— Не. Защото може да не се наложи да се запознаваш със съдържанието. Надявам се да мога да се върна при теб, да взема писмото и да те изпратя по пътя ти. Но ако не мога…
— Какъв е компромисът тогава?
— Може да предпочетеш да не отваряш писмото — каза Верин. — Да го изгориш. Но ако направиш това, изчакваш петдесет дни в Кемлин в случай, че ми отнеме повече време да се върна, отколкото очаквам.
Това го накара да се замисли. Петдесет дни бяха много време. Но ако можеше да чака в Кемлин, вместо да пътува…
Дали Елейн беше в града? Тревожеше се за нея след бягството й от Ебу Дар. Ако беше там, сигурно щеше да може да започне бързо производството на драконите на Алудра.
Но петдесет дни? В чакане? Или това, или да отвори проклетото писмо и да види какво пише вътре? Не му харесваше, нито едното, нито другото.
— Двайсет дни — заяви той.
— Трийсет дни — каза Верин и вдигна пръст, за да прекъсне възраженията му. — Компромис, Мат. Сигурно разбираш, че съм по-склонна на тях от повечето Айез Седай. — Протегна ръката си.
Трийсет дни. Можеше да изчака трийсет дни. Погледна писмото в ръцете си. Можеше да издържи и да не го отвори, а трийсет дни чакане всъщност не му губеха много време. Щеше да е само малко повече, отколкото щеше да му отнеме, ако стигнеше до Кемлин сам. Всъщност беше си проклета сделка! Трябваха му няколко недели, докато започнат да се правят драконите, а също така и време, докато открие нещо повече за Кулата Генджей и змиите и лисиците. Том не можеше да възрази — след като бездруго щеше да им отнеме две недели, за да стигнат до Кемлин.
Верин го гледаше с лека тревога. Не можеше да й позволи да разбере колко е доволен. Позволиш ли на жена да го разбере и тя все ще намери начин да те изработи.
— Трийсет дни — повтори Мат с неохота и стисна ръката й. — Но щом свършат, мога да тръгна.
— Или можеш да отвориш писмото след десет — каза Верин. — И да направиш каквото пише в него. Едно от двете, Матрим. Имам ли думата ти?
— Имаш я. Но няма да отворя това проклето писмо. Ще чакам трийсет дни и след това си тръгвам по работата.
— Ще видим — каза тя, усмихна се, сгъна рисунката му и извади от джоба си малка кожена чантичка. Отвори я и докато прибираше рисунката, Мат видя вътре купчина сгънати и запечатани листчета, същите като това, което държеше той. А те за какво бяха?
След като прибра чантичката, Верин извади гладък полупрозрачен камък — брошка с форма на лилия.
— Започни да вдигаш лагера си, Матрим. Трябва да направя портала ви колкото може по-скоро. Самата аз трябва скоро да Пътувам.
— Добре. — Мат отново погледна запечатания лист в ръцете си. Защо Верин беше толкова тайнствена?
„Да го изгори дано! Няма да го отворя! Няма.“
— Мандевин! Заведи Верин Седай до палатката й да изчака, докато вдигнем лагера, и назначи двама войници да й донесат всичко, което й трябва. Също така уведоми другите Айез Седай, че тя е тук. Вероятно ще се заинтересуват от пристигането й, знаеш ги Айез Седай. — Пъхна сгънатия лист в колана си и понечи да излезе. — А, и накарай някой да изгори тая проклета пейка. Не мога да повярвам, че сме я карали чак дотук.