Рамшалан изглеждаше съкрушен от тези въпроси.
— Ми… милорд, ако вашият противник е толкова умен, то може би най-добрият ход за вас е да потърсите помощта на някой още по-умен?
Ранд се извърна към него.
— Чудесен съвет, Рамшалан. Може би вече направих точно това.
Мъжът изпъчи гърди. „Мисли си, че Ранд го е повикал за това!“ — осъзна Мин. Наложи се да прикрие усмивката си, като извърна глава и вдигна ръка към устата си.
— Ако ти имаше такъв враг, Рамшалан, какво щеше да направиш? — попита Ранд. — Ставам нетърпелив. Дай ми отговор.
— Щях да сключа съюз, милорд — отвърна Рамшалан, без да помисли и за секунда. — Всеки толкова силен е по-добре да ти бъде приятел, отколкото враг, така мисля.
„Идиот — помисли Мин. — Ако врагът ти е толкова коварен и безскрупулен, един съюз само ще свърши с кама, забита в гърба ти.“
— Нов чудесен съвет — каза тихо Ранд. — Но все още съм заинтригуван от първия ти коментар. Каза, че ми трябват съюзници, които са по-умни от мен. Време е да тръгнеш тогава.
— Милорд?
— Ще бъдеш моят емисар — заяви Ранд и махна с ръка. В другия край на стаята въздухът се раздвои от портал, който проряза хубавия килим на пода. — Твърде много доманци с благородна кръв се крият, разпръснати из страната. Бих искал да ги привлека за свои съюзници, но няма да ми стигне времето, ако тръгна да ги търся лично. За щастие разполагам с теб, за да го направиш от мое име.
Рамшалан изглеждаше възбуден от перспективата. През портала Мин успя да зърне високи борове, а въздухът, лъхнал от другата страна, бе хладен и свеж. Тя се обърна и погледна Нинив. Айез Седай следеше с присвити очи разговора и Мин успя да разчете в изражението й собствената си тревога. Що за игра играеше Ранд?
— Отвъд портала — продължи Ранд — ще намериш древен палат, обитаван от дребна доманска търговска фамилия. Това е първото от многото места, където ще те изпратя. Иди от мое име и потърси владетелите на замъка. Виж дали искат да ме подкрепят и дали изобщо знаят за мен. Предложи им високи награди срещу васална вярност. Понеже доказа, че си умен, ще оставя на теб да определиш условията. Самият аз не съм достатъчно вещ в такива преговори.
— Да, милорд! — отвърна мъжът и се изпъчи още повече, въпреки че изгледа портала с тревога, недоверчив — като повечето хора — към Единствената сила, особено когато с нея борави мъж. При първа възможност този човек щеше да измени на думата си толкова бързо, колкото бе изменил на лейди Чадмар след падането й. Какво си мислеше Ранд, че да изпраща от свое име това конте на среща с Грендал?
— Тръгвай — каза Ранд.
Рамшалан направи няколко колебливи стъпки към портала.
— Ааа, милорд Дракон, дали не бих могъл да получа нещо като ескорт?
— Не е нужно да плашим или тревожим хората там — отвърна Ранд, без да се обръща от картата. Хладният въздух продължаваше да духа през портала. — Отивай бързо и се върни, Рамшалан. Ще оставя портала отворен, докато се върнеш. Търпението ми не е безгранично, а има много други, към които бих могъл да се обърна за тази мисия.
— Аз… — Мъжът като че ли пресмяташе рисковете. — Разбира се, милорд Дракон.
Пое си дълбоко дъх и прекрачи портала с колебливи стъпки като глезена къщна котка, осмелила се да прецапа навън през локва вода. Мин неволно изпита жал към този човек.
Изхрущяха нападали борови иглички — Рамшалан се отдалечаваше навътре в леса. Вятър просъска в клоните на дърветата. Беше странно да чуеш този звук, докато си вътре в уютното имение. Ранд остави портала отворен, все така взрян в картата.
— Добре де — заговори сърдито Нинив след няколко минути. — Що за игра е това?
— Как би я надвила ти, Нинив? — попита Ранд. — Тя няма да се подведе да се бие с мен, както Рахвин или Самаил. Нито ще се остави лесно да бъде вкарана в капан. Грендал разбира хората по-добре от всеки друг. Може да е извратена, но е умна и не бива да бъде подценявана. Торхс Марджин направи тази грешка, както помня, и знаеш каква бе съдбата му.
Мин се намръщи.
— Кой? — И погледна Нинив. Айез Седай сви рамене.
Ранд обърна глава към тях.
— В историята е известен като Торхс Прекършения.
Мин отново поклати глава. Нинив също. И двете нямаха задълбочени познания в историята, но Ранд се държеше все едно, че трябваше да знаят това име. Лицето му се стегна, той се изчерви съвсем леко и отново им обърна гръб.
— Въпросът си остава. — Гласът му беше тих, но напрегнат. — Ти как би я надвила, Нинив?