Мин я последва. „Да управляват“ Ранд? Това беше друг проблем. Нинив и Кацуан бяха толкова загрижени за управляването, че не можеха да разберат, че може би ще е по-добре вместо това да му помагат. Нинив държеше на Ранд, но виждаше в него проблем, който трябва да бъде оправен, вместо човек в нужда.
Тъй че Мин придружи Айез Седай. Излязоха в тъмния двор — Нинив направи кълбо от светлина — и забързаха покрай задната част, покрай конюшните и към къщичката на вратаря. По пътя си подминаха Аливия. Бившата дамане изглеждаше разочарована. Сигурно отново бе върната от Кацуан и другите — Аливия прекаляваше с опитите си да накара Айез Седай да я учат на нови сплитове.
Най-сетне стигнаха до къщичката на вратаря — или каквато беше поне, докато Кацуан не убеди вратаря да се премести. Беше едноетажна постройка със сламен покрив, боядисана в жълто. Между кепенците на прозорците струеше светлина.
Нинив пристъпи и почука на здравата дървена врата. Отвори Мерайз, Зелената:
— Да, Чедо? — Сякаш нарочно се опитваше да вбеси Нинив.
— Трябва да говоря с Кацуан — изръмжа Нинив.
— Кацуан Седай няма работа с теб точно сега — каза Мерайз и посегна да затвори вратата. — Ела утре и може би ще те види.
— Ранд ал-Тор току-що изгори и премахна с белфир цял дворец, пълен с хора — каза Нинив толкова високо, че да се чуе от всички в къщата. — Аз бях с него. Мерайз замръзна.
— Пусни я — чу се гласът на Кацуан отвътре и Мерайз с неохота доотвори вратата.
Кацуан седеше на няколко възглавнички на пода с Амис, Баир, Мелайне и Сорилея. Стаята бе застлана с проста кафява черга, повечето скрита под насядалите жени. В сивото каменно огнище зад тях червенееше жар. В ъгъла имаше трикрако столче с котле с чай на него.
Нинив нахлу в къщичката, като едва удостои Мъдрите с поглед. Мин я последва колебливо.
— Кажи ни за това събитие, дете — подкани я Сорилея. — Усетихме оттук как се огъна светът, но не разбрахме какво го е причинило. Допуснахме, че трябва да е работа на Тъмния.
— Ще ви кажа — отвърна Нинив и си пое дъх. — Но искам да ме включите в плановете си.
— Ще видим — каза Кацуан. — Разкажи първо.
Мин седна на едно дървено столче до стената, а Нинив почна да разказва.
Мъдрите слушаха, присвили уста. Кацуан само кимваше от време на време. Мерайз, с изкривено от ужас лице, наля чай — ако се съдеше по миризмата, беше черен, от Тремалкинг. Нинив приключи разказа си, все така права.
„О, Ранд — помисли си Мин. — Това трябва да те разкъсва отвътре.“ Но не можеше да го усети през връзката. Чувствата му изглеждаха студени. Не, ледени.
— Разумно беше, че дойде при нас, дете — каза Сорилея на Нинив. — Сега можеш да се оттеглиш.
Очите на Нинив се разшириха от гняв.
— Но…
— Сорилея — каза кротко Кацуан. — Това дете може да е от полза за плановете ни. Тя все още е близо до момчето ал-Тор. Той й се е доверил достатъчно, за да я вземе със себе си тази вечер.
Сорилея погледна другите Мъдри. Състарената Баир и слънцекосата Мелайне кимнаха. Амис изглеждаше замислена, но не възрази.
— Може би — каза Сорилея. — Но може ли да е покорна?
— Е? — обърна се Кацуан към Нинив. Никоя като че ли не забелязваше Мин. — Можеш ли?
Очите на Нинив все още горяха от гняв. „Светлина — помисли си Мин. — Нинив? Да се подчини на Кацуан и другите? Та тя ще се пръсне от яд!“
Нинив дръпна плитката си.
— Да, Кацуан Седай — отвърна със стиснати зъби. — Мога.
Мъдрите изглеждаха изненадани, че чуват тези думи от устата й, но Кацуан кимна отново, все едно бе очаквала отговора. Кой можеше да очаква от Нинив да е толкова… благоразумна?
— Седни, Чедо — покани я Кацуан и махна с ръка. — Да видим дали можеш да изпълняваш и заповеди. Може да се окажеш единствената спасяема от сегашната реколта.
Мерайз се изчерви.
— Не, Кацуан — каза Амис. — Не единствената. Егвийн има много чест.
Другите две Мъдри кимнаха.
— Какъв е планът? — попита Нинив.
— Твоята част в него… — започна Кацуан.
— Чакай — прекъсна я Нинив. — Моята част ли? Искам да чуя цялото.
— Ще чуеш цялото, когато сме готови да ти го кажем — отвърна строго Кацуан. — И не ме карай да съжалявам за решението си да говоря в твоя полза.
Нинив затвори устата си с усилие, очите й пламтяха. Но не се развика.