— Твоята част — продължи Кацуан — е да намериш Перин Айбара.
— Каква ще е ползата от това? — попита Нинив и веднага добави: — Кацуан Седай.
— Това е наша работа — отвърна Кацуан. — Той напоследък пътува на юг, но не можем да открием къде точно. Момчето ал-Тор може би знае къде е. Разбери го, кажи ни и може би ще ти обясня идеята.
Нинив кимна с неохота, а другите заобсъждаха колко напрежение от белфир би могла да понесе Шарката, преди да се разнищи напълно. Нинив слушаше мълчаливо, явно се опитваше да разбере нещо повече за плана на Кацуан, макар че като че ли нямаше много податки.
Мин почти не слушаше. Какъвто и да беше планът, някой трябваше да се погрижи за Ранд. Деянието му този ден можеше да го унищожи отвътре, каквото и да твърдеше. Предостатъчно други имаше, които да се грижат какво ще прави той в Последната битка. Нейната работа бе да го доведе до тази Последна битка жив и със здрав разсъдък, с непокътната и цяла душа.
Все някак.
Глава 38
Новина в Тел-айеран-риод
— Егвийн, вразуми се — каза Сюан, полупрозрачна заради пръстена тер-ангреал, с чиято помощ влизаше в Тел-айеран-риод. — Каква полза да гниеш в онази килия? Елайда ще се погрижи изобщо да не излезеш на свобода, не и след като си направила на вечерята това, което каза. — Поклати глава. — Майко, понякога просто трябва да погледнеш истината в очите. Колкото и да кърпиш една мрежа, все ще се наложи накрая да я захвърлиш и да изплетеш нова.
Егвийн седеше на трикрако столче в ъгъла на стаята, предната част на обущарски дюкян. Беше избрала мястото случайно, просто за всеки случай, като избегна самата Бяла кула. Отстъпниците знаеха, че Егвийн и другите влизат в Света на сънищата.
Със Сюан Егвийн можеше да се отпусне повече и да бъде повече себе си. И двете разбираха, че Егвийн сега е Амирлин, а Сюан — по-низша от нея, но в същото време нещо ги свързваше. Другарство, дължащо се на ролята, която бяха изпълнявали. Тази връзка по някакъв странен начин беше прераснала в нещо близко до приятелство.
В момента Егвийн беше готова едва ли не да удуши приятелката си.
— Това вече го обсъдихме — каза тя твърдо. — Не мога да избягам. Всеки ден, който изтърпявам затворена — но без да се прекърша, — е пореден удар за властта на Елайда. Ако изчезна преди нейния съд, ще подроня всичко, за което съм се трудила!
— Съдът ще бъде нагласен, Майко — каза Сюан. — А ако не е, наказанието ще е леко. Според това, което ми разказа, тя не чупи кости, когато те бие — ами че тя дори кожата не разкъсва.
Това беше вярно. Беше й текла кръв от счупено стъкло, а не от камшика на Елайда.
— Дори едно формално порицание от Съвета ще подрони властта й — отвърна Егвийн. — Съпротивата ми, отказът ми да напусна затвора си означават нещо. Заседателките лично идват да ме посетят! Ако избягам, ще изглежда все едно, че съм се огънала пред Елайда.
— Тя не те ли обяви за Мраколюбка? — изтъкна Сюан.
Егвийн се поколеба. Да, Елайда го беше направила това. Но не беше дала доказателство.
Законът на Кулата беше заплетен и уточняването на подходящото наказание, както и тълкуванието, можеше да са сложни. Трите клетви трябваше да са попречили на Елайда да използва Единствената сила за оръжие, тъй че тя можеше да е мислила, че това, което прави, не е нарушение. Или си беше изпуснала нервите, или наистина си мислеше, че Егвийн е Мраколюбка. Можеше да държи на едното или другото, за да се защити. Второто щеше да я оправдае почти напълно, но първото щеше да е по-лесно да се докаже.
— Би могла да успее в обвиненията си към теб — каза Сюан, явно тръгнала в същата посока на разсъждения. — Ще бъдеш осъдена на екзекуция. Тогава какво?
— Няма да успее. Няма никакво доказателство, че съм Мраколюбка, така че Съветът изобщо няма да го позволи.
— А ако грешиш?
Егвийн се поколеба.
— Е, добре. Ако Съветът реши, че трябва да бъда екзекутирана, ще позволя да ме измъкнете. Но не преди това, Сюан. Не преди това.
Сюан изсумтя.
— Може да нямаш възможност тогава, Майко. Ако Елайда успее да ги прикотка, ще действа бързо. Наказанията й може да са бързи като щорм. Знам това със сигурност.
— Ако това се случи, смъртта ми ще е победа — заяви твърдо Егвийн. — Елайда ще е тази, която се е предала, не аз.
Сюан поклати глава и измърмори:
— Запънала си се като котва.
— Приключихме с тази тема, Сюан — каза строго Егвийн.
Сюан въздъхна, но не настоя повече. Нервите като че ли й пречеха да седне, защото пренебрегна столчето в другия край на стаята и остана права до прозореца вдясно от Егвийн.
Стаята за клиенти издаваше оживена дейност. Груб тезгях разделяше помещението на две и стената зад него беше надупчена с ниши с големината на чифт обувки. Понякога повечето бяха пълни с работни обуща от кожа или платно, с увиснали каишки или закопчалки, лъснали на призрачната светлина на Тел-айеран-риод. Но всеки път, щом Егвийн погледнеше към стената, обувките се меняха, едни изчезваха и се появяваха други. Явно не се задържаха задълго в нишите в реалния свят, след като оставяха толкова смътен образ за себе си в света на сънищата.