Предната половина на дюкяна беше запълнена със столчета за клиенти. Обувките на задната стена бяха с различна направа и големина, наред с мострите за проба на размера. Човек влизаше в дюкяна, изпробваше за големината и си избираше модела. След това обущарят — или по-скоро помощниците му — му ги изработваха. На широките стъклени прозорци отпред с бели букви бе изписано името на обущаря — Наорман Машинта, — а до името стоеше с по-дребен шрифт цифрата „три“. Дюкянът се поддържаше от третото поколение Машинта, нещо съвсем обичайно за всички хора в града. Всъщност Егвийн, все още донякъде под влияние на порядките в Две реки, намираше за странно, че някой може да реши да изостави родителския занаят заради друг, освен ако не е трето или четвърто дете.
— След като обсъдихме очевидното — каза тя, — какви новини има?
— Ами… — Сюан се подпря на перваза на прозореца и се загледа към зловещо пустата улица отвън. — Един твой стар познат пристигна наскоро в лагера.
— Нима? — попита Егвийн разсеяно. — Кой?
— Гавин Траканд.
Егвийн се сепна. Това беше невъзможно! По време на бунта Гавин беше взел страната на фракцията на Елайда. Не беше възможно да е минал на страната на бунтовничките. Пленен ли беше? Но Сюан не се изрази така.
За миг Егвийн се превърна в разтреперано от вълнение момиче, запленено от силата на прошепнатите му обещания. Успя обаче да се задържи в ролята на Амирлин и да върне мисълта си към настоящето. Овладя се и реагира с външно безразличие.
— Гавин ли? Колко странно. Нямаше и да си помисля, че може да се окаже там.
Сюан се усмихна.
— Добре се справи. Въпреки че паузата беше дълга, а когато все пак попита за него, прозвуча прекалено незаинтересовано. Това те издава лесно.
— Светлината да те ослепи дано. Това поредният изпит ли беше? Той наистина ли е там?
— Придържам се към Клетвите, моля — отвърна Сюан обидено. Егвийн бе една от малкото, които знаеха, че след усмиряването й и последвалото изцеряване Сюан беше освободена от Трите клетви. Но също като Егвийн беше избрала все пак да не лъже.
— Тъй или иначе, мисля, че времето за изпитването ми свърши — каза Егвийн.
— Всяка, която се среща с теб, винаги ще те изпитва, Майко — отвърна Сюан. — Трябва да си подготвена за изненади. Във всеки момент могат да ти подхвърлят нещо, просто за да видят как ще реагираш.
— Благодаря. Но наистина нямам нужда да ми се напомня.
— Така ли? Звучи малко като казано от Елайда.
— Това не е справедливо!
— Докажи го — каза Сюан самодоволно.
Егвийн се овладя с усилие. Сюан беше права. По-добре да приеме един съвет, особено ако е добър, отколкото да негодува.
— Права си, разбира се. Разкажи ми повече за идването на Гавин.
— Не знам много повече — призна Сюан. — Всъщност трябваше вчера да спомена за това, но срещата ни беше прекъсната. — Вече се срещаха по-често — всяка нощ след затварянето на Егвийн, — но предната нещо беше събудило Сюан, преди да приключат разговора си. Мехур на злото, беше й съобщила тя, включващ оживели палатки, опитващи се да душат хора. Трима бяха загинали, сред тях и една Айез Седай.
— Все едно — продължи Сюан. — Гавин не е казал много неща пред мен. Мисля, че е тук, защото е чул, че си пленена. Суматохата около пристигането му беше доста забавна, но сега е отседнал в командния пост на Брин и посещава редовно Айез Седай. Обмисля нещо. Непрекъснато ходи да разговаря с Романда и Лелейн.
— Това е обезпокоително.
— Е, те са явната власт в лагера — отвърна Сюан. — Освен когато Шериам и другите не успеят да изтръгнат малко власт. Нещата не вървят добре без теб. Лагерът се нуждае от водач с качества. Всъщност жадуваме за това, както гладен рибар жадува за добър улов. Айез Седай са хора на реда все пак. Това…
Млъкна. Най-вероятно щеше да започне отново да убеждава Егвийн да се съгласи да избяга. Поколеба се и продължи:
— Ох, добре ще е за нас, когато се върнеш, Майко. Колкото по-дълго се задържаш тук, толкова по-силни стават фракциите. Вече почти можеш да откроиш фронтовете насред лагера. Романда от едната страна, Лелейн от другата, и един свиващ се дял, който все още не иска да вземе страна.