Егвийн примигна.
— Ама разбира се. — И прикри усмивката си, щом забеляза, че призрачната фигура на Сюан сега има светлочервена панделка в косата. — Е, хайде, отивай си.
Сюан кимна рязко, седна и затвори очи. След малко се стопи и изчезна от Тел-айеран-риод.
Егвийн постоя, загледана в мястото, където беше доскоро Сюан. Може би беше време да се върне в обикновения сън, за да остави ума си да си почине. Но връщането в обикновените сънища щеше да е стъпка към събуждането, а събудеше ли се, щеше да намери само онзи тесен затвор и задушната му тъмница. Копнееше да поостане само още малко в Света на сънищата. Помисли си дали да посети сънищата на Елейн и да я помоли за среща… но не, това щеше да отнеме твърде много време, и то при условие, че Елейн успееше да задейства своя тер-ангреал. Рядко успяваше напоследък.
Усети се, че излиза от Тар Валон. Обущарският дюкян около нея изчезна.
Появи се в лагера на бунтовничките. Глупаво място за посещение всъщност. Ако в Света на сънищата имаше Мраколюбци или Отстъпници, като нищо можеше да оглеждат лагера и да търсят информация, също както самата тя понякога посещаваше кабинета на Амирлин в Тел-айеран-риод, за да търси податки за плановете на Елайда. Но Егвийн имаше нужда да дойде тук. Не се запита защо. Просто знаеше, че е така.
Доскоро обикновено поле, районът бе присвоен от Айез Седай и превърнат в… нещо. Отчасти във военен лагер, отчасти в село, макар че никое село не се беше гордяло някога с такова попълнение от Айез Седай, новачки и Посветени. Отчасти в паметник на слабостта на Бялата кула.
Егвийн тръгна по главната улица, където тревата бе отъпкана на кал, а калта — разорана на коловози като коларски път. От двете й страни минаваха дървени пътеки, а зад тях по равната земя бяха изпънати палатки. Нямаше хора, освен по някой мярнал се спящ, случайно попаднал в Тел-айеран-риод. Тук — зърната за миг фигура на жена в изящна зелена мантия. Сънуваща Айез Седай може би, въпреки че беше също толкова възможно да е някоя слугиня, представяща си, че е кралица. Там — жена в бяло със сплъстена русолява коса, твърде стара, за да е новачка. Това вече нямаше значение. Книгата на новачките отдавна трябваше да е отворена за всички. Бялата кула беше твърде отслабнала, за да отхвърля източници на сила заради възрастта.
Двете жени изчезнаха почти толкова бързо, колкото се появиха. Малко сънуващи се задържаха задълго в Тел-айеран-риод — човек трябваше или да има изключително умение като Егвийн, или тер-ангреал като пръстена, който използваше Сюан. Имаше и трети начин. Да попадне в оживял кошмар. От тях напоследък не се мяркаха, слава на Светлината.
Пустият в Света на сънищата лагер изглеждаше странно. Егвийн отдавна беше престанала да се плаши от злокобното отсъствие на хора в Тел-айеран-риод. Но този лагер бе някак по-различен. Приличаше на военен, след като всички войници са били избити на бойното поле. Изоставен, но все пак знаме в прослава на живота на онези, които са го обитавали. Егвийн имаше чувството, че може да види разделението, за което беше говорила Сюан, в струпаните от двете страни на улицата палатки.
След като хората ги нямаше да я отвличат, можеше да види цялата картина по-ясно. Можеше да укорява Елайда за пукнатините между Аджите в Бялата кула, но и Айез Седай на самата Егвийн бяха започнали да се цепят. Добре, три Айез Седай трудно можеха да се съберат на едно място, без две от тях да се съюзят. Беше здравословно жените да бъдат окуражавани да кроят заговори и да сплетничат. Неприятното идваше, когато започнеха да смятат други от своите за врагове, вместо просто за съпернички.
Сюан беше права, за съжаление. Егвийн не можеше да загуби още много време, като залага на надеждата си за обединение. А ако Бялата кула все пак не свалеше Елайда от трона? А ако въпреки напредъка на Егвийн цепнатините между отделните Аджи останеха незапълнени? Тогава какво? Да тръгне на война?
Имаше и друга възможност, която така и не бяха обсъждали: да се откажат окончателно от обединението. Да основат втора Бяла кула. Това щеше да доведе до разкъсването на Айез Седай, може би завинаги. При мисълта за тази възможност Егвийн потръпна.
Но ако се окажеше, че няма друг избор? Трябваше да обмисли последиците, а ги намираше за плашещи. Как можеше да окуражи Родството или Мъдрите да се обвържат с Айез Седай, ако самите Айез Седай бяха разделени? Двете Бели кули щяха да се превърнат в противопоставени сили и да объркват хората, докато съперничещите си Амирлин се опитват да използват държавите за своите цели. Съюзници, както и врагове, щяха да загубят страхопочитанието си към Айез Седай, а някои крале като нищо можеха да започнат да основават свои центрове за жени, надарени в преливането.