Егвийн вървеше по калната улица. Палатките наоколо се променяха, платнищата на входовете им се отваряха и затваряха, после отново се отваряха по странните закони на Света на сънищата. Усети как епитрахилът на Амирлин се появи около врата й, тежък все едно е от олово.
Щеше да привлече Айез Седай в Бялата кула на своя страна. Елайда щеше да падне. Но ако не… тогава щеше да направи каквото е нужно, за да съхрани своите хора и света пред лицето на Тармон Гай-дон.
Пристъпи извън лагера и палатките, коловозите и пустите улици изчезнаха. Отново не беше сигурна къде ще я отведе умът й. Пътуването из Света на сънищата по този начин — като се остави на необходимостта да я води — можеше да е опасно, но също така можеше да е много просветляващо. В този случай тя не търсеше обект, а знание. Какво трябваше да узнае, какво имаше нужда да види?
Обкръжението й се замъгли, а след това изведнъж се проясни. Стоеше в средата на малък бивак, пред нея тлееше огън, струйка дим се извиваше към небето. Това беше необичайно. Огънят обикновено бе нещо твърде преходно, за да се отрази в Тел-айеран-риод. Нямаше истински пламъци, въпреки дима и оранжевото сияние, стоплящо гладките речни камъни, обкръжили дупката на огнището. Тя погледна нагоре към много тъмното, бурно небе. Безмълвната буря беше още една необичайност за Света на сънищата, макар напоследък да беше станала толкова честа, че тя вече почти не я забелязваше. Можеше ли да се нарече нещо обичайно за това място?
С изненада забеляза около себе си пъстри фургони, зелени, червени, оранжеви и жълти. Тук ли бяха допреди миг? Намираше се на голяма поляна, сред гора от призрачно бели трепетлики. Беше обрасла с жилава трева, стръковете стърчаха на гъсти туфи. Вдясно от нея между дърветата лъкатушеше обрасъл с бурени път. Фургоните бяха в кръг около огъня. Бяха четвъртити, боядисани с ярки бои и имаха покриви и стени като малки къщички. Волове и коне не се отразяваха в Света на сънищата, но пък имаше чинии, паници и лъжици — появяваха се, а после изчезваха от местата си около огъня или по каприте на фургоните.
Това беше табор на Пътуващия народ, Туатан. Защо точно тук? Егвийн тръгна напосоки около огнището, оглеждаше фургоните — прясно боядисани, без драскотини и петна. Този керван бе много по-малък от посетения с Перин преди много време, но усещането бе почти същото. Все едно чуваше флейтите и барабаните и почти можеше да си представи, че сенките около мъждукащото огнище са сенките на танцуващи мъже и жени. Дали танцуваха все още Туатан под това изпълнено със скръб небе, при ветровете, така изпълнени със зли вести? Какво място имаше за тях в един свят, който се готвеше за война? На тролоците им беше все едно за Пътя на листото. Дали тази група Туатан търсеше да се скрие някъде от Последната битка?
Седна на стъпалата на един фургон. За миг остави облеклото си да се преобрази в простата вълнена рокля от Две реки, също като онази, която носеше при първата си среща с Пътуващия народ. Загледа се в несъществуващите пламъци, потънала в спомен и размисъл. Какво ли беше станало с Ейрам, с Рен и Ила? Сигурно бяха живи и здрави някъде, в стан точно като този, и чакаха да видят какво ще причини на света Тармон Гай-дон. Усмихна се при спомена как бе флиртувала и танцувала с Ейрам под навъсения и неодобрителен поглед на Перин. Онова време беше много по-просто. Макар че Калайджиите като че ли все успяваха да направят времето си по-просто.
Да, те все още щяха да танцуват. Щяха да танцуват чак до деня, в който Шарката изгореше, все едно дали щяха да намерят своята песен, или не, все едно дали тролоците щяха да раздерат света, или не, или пък Прероденият Дракон щеше да го унищожи.
Беше ли изгубила погледа си за тези неща, неща толкова скъпоценни? Защо всъщност се бореше така упорито да спечели Бялата кула? Заради властта? Заради гордостта? Или защото чувстваше, че така наистина ще е най-добре за света?
Щеше ли да се пресуши, докато водеше тази битка? Беше избрала — или по-скоро щеше да си избере — Зелената, а не Синята. Разликата не беше просто в това, че й харесваше начинът, по който Зелените устояваха и се бореха. Смяташе, че Сините са твърде съсредоточени. Животът беше нещо много по-сложно от една-единствена кауза. Животът означаваше да се живее. Животът беше за мечти, смях и танцуване.
Гавин беше в лагера на Айез Седай. Твърдеше, че е избрала Зелената заради войнствената й решителност — нали беше Бойната Аджа. Но една по-тайна, по-искрена частица от нея признаваше, че Гавин също е мотивация за решението й. Сред Зелената Аджа да се омъжиш за своя Стражник бе нещо обичайно. Егвийн щеше да има Гавин за свой Стражник. И щеше да го има за свой съпруг.