— Трябва да се освободи — каза Червената с някакво странно самодоволство в гласа.
— Какво?! — изненада се едната пазачка: Егвийн чак сега видя, че е мършавата Баразайн.
— Амирлин е осъзнала, че наказва не тази, която заслужава наказание — каза Катерин. — Грешката не пада изцяло върху главата на това… насекомо, наречено новачка, а на онази, която трябваше да я вкара в правия път.
Егвийн я изгледа изненадано. После нещо прещрака в ума й, всичко се намести и тя каза:
— Силвиана.
— Точно така. — Катерин кимна. — Ако новачките не са послушни, не трябва ли вината да падне върху онази, която трябва да ги обучава?
Значи Елайда все пак бе осъзнала, че не може да докаже, че Егвийн е Мраколюбка. Отклоняването на вниманието към Силвиана беше умен ход. Ако Елайда бъдеше наказана затова, че е била Егвийн с помощта на Силата, но Силвиана бъдеше наказана много повече затова, че е оставила Егвийн извън контрол, това щеше да опази авторитета на Амирлин.
— Мисля, че Амирлин направи разумен избор — заяви Катерин. — Егвийн, сега трябва да… получиш наставленията си от Наставницата на новачките.
— Но ти каза, че сгрешилата е Силвиана? — каза Егвийн объркано.
— Не от Силвиана. — Самодоволството на Катерин като че ли порасна още повече. — От новата Наставница на новачките.
Егвийн я погледна в очите.
— Аха. И вярваш, че ще успееш там, където Силвиана се е провалила?
— Ще видиш. — Катерин се обърна и тръгна по плочестия коридор. — Отведете я в квартирата й.
Егвийн поклати глава. Елайда се оказваше по-веща, отколкото беше очаквала. Разбрала беше, че затварянето не върши работа, и вместо това беше намерила изкупителна жертва, която да накаже. Но Силвиана, свалена от поста й на Наставница на новачките? Това щеше да деморализира самата Кула, тъй като много Сестри смятаха Силвиана за образцова Наставница на новачките.
Червените поведоха с неохота Егвийн към жилищата на новачките, чийто сектор вече се намираше на двадесет и втория етаж. Изглеждаха ядосани, че са пропуснали възможността да я набият.
Егвийн ги изключи от ума си. Усещането, че просто може отново да ходи, беше чудесно. Не беше свобода, не и с две пазачки до нея, но все пак много приличаше на свобода. Светлина! Не беше сигурна колко дни още щеше да издържи в онази влажна дупка!
Но беше спечелила. Едва сега започваше да го осъзнава. Беше спечелила! Беше устояла на най-тежките наказания, които можеше да измисли Елайда, и беше излязла победителка! Амирлин щеше да бъде наказана от Съвета, а тя щеше да е на свобода.
Всеки познат коридор сякаш грееше с приветствена светлина, а всяка стъпка, която правеше, беше като победен марш на хиляда души през бойно поле. Беше спечелила! Войната не беше свършила, но тази битка беше нейна.
Изкачиха няколко стълбища и навлязоха в по-обитаваните части на Кулата. Скоро покрай тях мина група новачки. Зашепнаха си, щом видяха Егвийн, и се пръснаха.
След няколко минути малката й процесия започна да подминава все повече и повече хора по коридорите. Сестри от всички Аджи, забързани и угрижени на вид… но стъпките им се забавяха, щом видеха минаващата покрай тях Егвийн. Посветените в роклите им с цветна ивица изобщо не бяха толкова дискретни. Стояха на пресечките и я зяпаха открито. В погледите на всички се четеше изненада. Защо я бяха пуснали на свобода? Изглеждаха напрегнати. Дали се беше случило нещо, за което Егвийн не знаеше?
— А, Егвийн — извика глас, докато вървяха по един коридор. — Чудесно, вече си свободна. Бих искала да поговоря с тебе.
Егвийн се обърна изумена. Беше Серин, неустрашимата Кафява Заседателка. Белегът на страната й винаги й придаваше много по-… плашещ вид, отколкото у повечето Айез Седай, а усещането се подсилваше от белите кичури в косата й, издаващи преклонна възраст. Малко Кафяви сестри можеше да се нарекат „плашещи“, но Серин определено попадаше в тази отбрана група.
— Водим я в стаята й — заяви Баразайн.
— Е, ще поговоря с нея пътьом — отвърна невъзмутимо Серин.
— Тя не може да…
— Отказваш ли ми, Червена? На Заседателка?
Баразайн се изчерви.
— Амирлин няма да остане доволна, като чуе това.
— Тогава тичай да й го кажеш — отвърна Серин. — Докато обсъдя някои важни неща с младата ал-Вийр. — Измери с поглед двете Червени. — И ни отворете малко място, моля.
Двете наведоха очи и леко се отдръпнаха. Егвийн ги изгледа с любопитство. Като че ли авторитетът на Амирлин — всъщност на цялата й Аджа — беше малко помръкнал. Серин се обърна към нея, подкани я с жест и двете тръгнаха бавно по коридора. Червените ги последваха на няколко стъпки зад тях.