Двете Червени се спогледаха колебливо. После длъгнестата — Егвийн не й знаеше името — изруга тихо и забърза по коридора. Баразайн извика след нея, но жената не се върна.
Баразайн погледна Егвийн, измърмори нещо под нос, после каза твърдо:
— Добре, ще изпиеш вилняка. Да вървим.
— Нали казах, че ще го изпия. Но всяка минута бавене може да ви струва скъпо.
Качиха се към новите жилища на новачките, лепнати до останалото от Кафявия сектор на Кулата. Спряха до вратата на Егвийн, за да изчакат за вилняка. Междувременно около тях започнаха да се трупат новачки. По коридорите се мяркаха припряно забързани Сестри, водеха и Стражниците си. Дано само Съветът да успееше да направи нещо, за да задържи Елайда. Ако наистина стигнеше дотам, че да екзекутира Сестри само заради несъгласието им с нея…
Ококорената новачка най-сетне се върна с чаша и пакетче билки. Баразайн огледа пакетчето и явно реши, че дозата е задоволителна, защото го изсипа в чашата и я поднесе с очакване на Егвийн. Егвийн въздъхна, взе я и я изгълта цялата. Дозата бе достатъчна, за да не може да прелее и една тънка струйка, но се надяваше да не е толкова силна, че да изпадне в несвяст.
Баразайн се обърна и бързо се отдалечи. Егвийн остана сама в коридора. Но не просто сама, а сама и в състояние да прави точно това, което иска. Не че възможностите бяха много.
Добре, трябваше да види какво можеше да направи все пак. Но първо трябваше да смени тази мръсна, зацапана с кръв рокля и да се измие. Бутна вратата на стаята си.
И видя, че я чакат.
— Здравей, Егвийн — каза Верин и отпи от чашата си с димящ чай. — Уф! Вече започвах да се чудя дали ще трябва да слизам чак до килията ти, за да поговоря с теб.
Егвийн се отърси от изумлението си. Верин? Кога се беше върнала в Бялата кула? От колко време не я беше виждала?
— Не е моментът точно сега, Верин — отвърна тя и бързо отвори малкото шкафче с резервната си рокля. — Работа ме чака.
— Хм, да — подхвърли Верин и отпи спокойно от чая. — Така си и мислех. Между другото, роклята, която носиш, е зелена.
Егвийн се намръщи на тази безсмислица и погледна роклята си. Разбира се, че не беше зелена. Какви ги говореше Верин? Да не би да беше станала…
Замръзна и се обърна към нея.
Казаното беше лъжа. Верин можеше да говори лъжи!
— Да, помислих си, че това може да привлече вниманието ти — каза Верин с усмивка. — Седни. Имаме да обсъдим много неща и съвсем малко време за това.
Глава 39
Визита от Верин Седай
— Ти изобщо не си държала Клетвената палка — обвини я Егвийн, все още права до шкафчето за дрехи. Верин седеше на ръба на леглото и отпиваше от чая. Бе облечена в проста кафява рокля със строго деколте и с широк кожен колан на кръста. Полите на роклята бяха раздвоени за езда и ако се съдеше по мръсните й ботуши, тя току-що беше пристигнала в Бялата кула.
— Не бъди глупава. — Верин приглади кичура, измъкнал се от кока й. Кафявото на косата й бе силно прошарено със сиво. — Дете, държала съм Клетвената палка и съм се заклела над нея преди още да се е била родила баба ти.
— Тогава си премахнала Клетвите — каза Егвийн. С Клетвената палка беше възможно — в края на краищата Юкири, Серин и другите бяха премахнали клетвите си и ги бяха заменили.
— Е, да — отвърна Верин с майчински добродушен тон.
— Не ти вярвам — избълва Егвийн неволно. — Не мисля, че изобщо съм ти вярвала някога.
— Съвсем разумно — каза Верин и отпи спокойно от чая. Мирисът му бе непознат за Егвийн. — Аз, в края на краищата, съм от Черната Аджа.
Егвийн изведнъж се смрази, все едно леден шип я прониза през гърба и чак до гърдите. Черната Аджа. Верин беше Черна. Светлина!
Мигновено посегна за Единствената сила. Но заради вилняка усилието се оказа безплодно, разбира се. А самата тя беше предложила да й го дадат! Светлина, ума ли си беше изгубила? Такава увереност и сигурност в себе си бе изпитала след победата, че не беше предвидила какво може да се случи, ако се натъкне на Черна сестра. Но коя изобщо можеше да предвиди, че ще се натъкне на Черна сестра? Че ще завари една от тях да седи най-спокойно на леглото й, да пие чай и да я гледа с тези очи, които винаги я бяха оставяли с впечатлението, че знаят твърде много. Какво по-добро прикритие от това на една невзрачна Кафява, презирана от другите Сестри заради учената й разсеяност?
— О, този чай наистина е добър — въздъхна Верин. — Следващия път като видиш Лейрас, кажи й, моля те, че й благодаря, задето ми го осигури. Увери ме, че й е останал малко неразвален, но не й повярвах. Човек не може да се доверява много в днешно време, нали?