— Чакай малко — каза Егвийн. — Присъединила си се към Черната Аджа, за да ги проучиш?
— Присъединих се към тях, за да си опазя кожата — отвърна Верин с усмивка. — Обичам си я, въпреки че Томас често ми натяква за тези бели коси. Все едно, след като се присъединих към тях, възможността да ги проуча беше начинът ми да се възползвам най-добре от ситуацията.
— Томас… Той знае ли какво си направила?
— Той самият беше Мраколюбец, дете — каза Верин. — Търсеше начин да се измъкне. Е, измъкване всъщност няма, не и след като Великият господар те е хванал в ноктите си. Но има начин да се бориш, да компенсираш с малко това, което си направил. Предложих този шанс на Томас и вярвам, че той ми беше много благодарен за това.
Егвийн помълча, мъчеше се да осмисли чутото. Верин беше Мраколюбка… но в същото време не беше.
— Каза, че ти „беше“ много благодарен?
Верин не отговори веднага. Отпи отново от чая.
— Клетвите, които човек дава на Великия господар, са много изрични — най-сетне продължи тя — и когато са наложени над някой, който може да прелива, са много обвързващи. Невъзможно е да се нарушат. Можеш да се караш с други Мраколюбци, можеш да се обърнеш срещу Избраните, стига да можеш да го оправдаеш. Егоизмът трябва да се запази. Но никога не можеш да предадеш него. Никога не можеш да предадеш самия орден на външни. Клетвите са изрични. Много изрични. — Вдигна глава и погледна Егвийн в очите. — „Заклевам се да не предам Великия господар, да пазя тайните си до часа на своята смърт.“ Това обещах. Разбираш ли?
Егвийн погледна димящата чаша в ръцете й.
— Отрова?
— Нужен е много специален чай, за да се погълне плесента от аспинг сладко, — каза Верин и отпи отново. — Както казах, моля те, предай благодарностите ми на Лейрас.
Егвийн стисна очи. Нинив й беше споменавала за плесента от аспинг. Една капка можеше да убие човек. Беше бърза смърт, мирна и често настъпваше… до един час след поглъщането.
— Любопитна пукнатина в клетвите — каза кротко Верин. — Да позволи на човек да извърши измяна в последния час на живота си. Не мога да не се чудя дали Великият господар го знае. Защо не е запушил тази пукнатина?
— Може би не вижда заплаха в нея — каза Егвийн и отвори очи. — В края на краищата кои Мраколюбци биха се самоубили в името на по-голямото добро? Точно неговите следовници едва ли биха помислили за такова нещо.
— Може и да си права — каза Верин и остави чашата настрани. — Би било разумно грижливо да я премахнеш, дете.
— Значи е това? — попита Егвийн смразена. — А Томас?
— Сбогувахме се с него. Той прекарва последния си час със семейството си.
Егвийн поклати глава. Такава трагедия.
— Дошла си при мен, за да се изповядаш, да се самоубиеш в сетно търсене на изкупление?
Верин се засмя.
— Изкупление ли? Според мен изкупление едва ли би могло да се спечели толкова лесно. Светлината знае, направила съм достатъчно, за да си заслужа много специален вид изкупление. Но си заслужаваше цената. Заслужаваше си я, и още как. Или може би просто трябва да се самоубеждавам така. — Пресегна се настрани и измъкна изпод сгънатото одеяло в долния край на леглото на Егвийн една кожена торбичка. Грижливо развърза каишките и извади две книги, и двете подвързани в кожа. Едната беше по-голяма, като справочник, с червена подвързия. На корицата нямаше никакво заглавие. Другата беше тънко синьо книжле. И двете бяха протрити от дълга употреба.
Верин ги подаде на Егвийн и тя ги взе колебливо. По-голямата натежа в дясната й ръка, а синьото книжле кацна леко в лявата. Тя прокара намръщено пръст по гладката кожа, после вдигна очи към Верин.
— Всяка жена в Кафявата — заговори Верин — се стреми да произведе нещо дълготрайно. Изследване или труд, който ще бъде значим. Другите често ни обвиняват, че пренебрегваме света около нас. Мислят си, че гледаме само назад. Е, това е неточно. Ако сме разсеяни, то е защото гледаме напред, към онези, които ще дойдат. И информацията, знанието, което събираме… оставяме го за тях. Другите Аджи се грижат за това днешният ден да е по-добър. Ние копнеем да направим по-добър утрешния.
Егвийн остави настрани синята книга и отвори червената. Думите бяха изписани със ситен, енергичен, почти нечетлив почерк — почерка на Верин. Нито едно от изреченията не беше смислено. Бяха пълни безсмислици. Затвори я.