— Ще го направя, Верин — обеща Егвийн. — Но твоята душа не е Кафява. Виждам го.
Верин отвори очи, взря се в Егвийн и се намръщи.
— Твоята душа е от чисто бяло, Верин — промълви Егвийн. — Като самата Светлина.
Верин се усмихна и очите й се склопиха. Същинската смърт щеше да дойде след няколко минути, но първо и бързо идваше комата. Егвийн седеше до нея, хванала ръката й. Елайда и Съветът можеха да се погрижат за себе си — тя беше посяла семената си добре. Ако започнеше точно сега да се самоизтъква и да се разпорежда, това само щеше да постави на изпитание авторитета й.
След като пулсът на Верин угасна, Егвийн взе чашката с отровния чай и я остави настрани, после вдигна чинийката пред носа на Верин. По лъскавата повърхност не се събра никаква мъгла. Беше коравосърдечно да прави тази двойна проверка, но имаше отрови, които можеха да създадат впечатлението, че човекът е мъртъв, а в същото време той да диша много плитко, и ако Верин бе поискала да я измами и да посочи погрешните Сестри, този начин щеше да е чудесен. Коравосърдечно наистина, и на Егвийн й призля, но все пак беше Амирлин. Правеше това, което бе нужно, и предвиждаше всички възможности.
Разбира се, никоя истинска Черна сестра нямаше да пожелае да умре само за да създаде такова подвеждане. Сърцето й вярваше на Верин, но умът й искаше да се увери. Тя погледна към скромното писалище, на което беше оставила книгите. В този момент вратата на стаичката се отвори и една млада Айез Седай — толкова отскоро получила Шала, че липсата на възраст още не личеше на лицето й — надникна вътре. Тюрийз от Червените. Значи все пак бяха назначили някоя да я пази. Времето й на свобода беше приключило. Добре, нямаше смисъл да се коси за неща, които не зависеха от нея. Времето беше използвано добре. Съжаляваше, че Верин не бе дошла да я види преди неделя, но станалото — станало.
Червената сестра се намръщи, като видя Верин, и Егвийн вдигна пръст до устните си, стана и бързо отиде до вратата.
— Току-що дойде и поиска да поговорим за една задача, която ми беше възложила отдавна, преди Кулата да се разцепи. Тия Кафяви наистина са много целенасочени.
Верни думи, до една.
Тюрийз кимна мрачно на коментара за Кафявите.
— Ще ми се да си беше легнала на своето легло — продължи Егвийн. — Не знам какво да правя с нея сега. — Отново всичко беше истина. Егвийн наистина трябваше час по-скоро да сложи ръце на Клетвената палка. Лъженето започваше да изглежда твърде удобно във времена като тези.
— Сигурно е уморена от пътуванията си — каза Тюрийз тихо, но твърдо. — Остави я да прави каквото пожелае. Тя е Айез Седай, а ти си просто новачка. Не я безпокой.
Червената затвори вратата, а Егвийн се усмихна доволно. След това погледна тялото на Верин и усмивката й угасна. Рано или късно трябваше да разкрие, че Верин е умряла. Как щеше да обясни това? Е, все щеше да измисли нещо. Ако я притиснеха, можеше просто да каже истината.
Първо обаче трябваше да посвети малко време на книгата със записките. Вероятността да й я отнемат беше голяма, въпреки лентата тер-ангреал. Може би трябваше да прибере шифъра отделно от справочника. Може би трябваше да го наизусти и да го унищожи. Решението щеше да е много по-лесно, ако знаеше как са се развили събитията в Съвета. Дали бяха свалили Елайда? Жива ли беше Силвиана, или вече беше екзекутирана?
Нямаше да може да разбере много засега, докато я пазеха. Налагаше се просто да изчака. И да чете.
Кодът се оказа доста сложен и се наложи да изчете по-голямата част от синята книжка, за да го разбере. Това беше едновременно удобно и разочароващо. Без нея щеше да е много трудно да се дешифрира текстът, но също тъй беше почти невъзможно кодът да се запомни наизуст. Нямаше да може да се справи с това до заранта, а дотогава щеше да се наложи да разкрие истинското състояние на Верин.
Погледна я отново. Верин наистина изглеждаше все едно, че спи кротко. Егвийн я беше завила до шията, после беше смъкнала обувките й и ги беше поставила до леглото, за да подсили впечатлението. Колкото и да беше неуважително, реши да я обърне на една страна. Червената сестра вече беше надниквала два пъти и ако видеше Верин в друга поза, щеше да е по-малко подозрително.
След като приключи и с това, Егвийн погледна свещта, за да прецени колко време е изтекло. В стаята нямаше прозорци — не се полагаха в квартирите на новачките. Потисна порива си да прегърне Силата и да сътвори кълбо светлина, на която да чете. Трябваше да се задоволи с пламъчето на единствената свещ.