— Да, Майко. — Мейдани приклекна в реверанс. — Разбира се. Извинявам се.
— Носиш ми вест, предполагам?
— Да, Майко. Серин ми нареди да дойда при вас. Каза, че трябва да знаете за днешните събития.
— Трябва, да. — Егвийн се постара да прикрие нетърпението си. Светлина, вече можеше да се досети за тази част. Не можеше ли тази жена да го каже по-бързо? Имаше с Черна Аджа да се оправя!
— Елайда все още е Амирлин — каза Мейдани. — Но беше на косъм. Съветът на Кулата заседава и я порица официално. Уведомиха Елайда, че Амирлин не е абсолютен владетел и че не може да продължи да издава декрети и заповеди, без да се съветва с тях.
Егвийн кимна.
— Очакван обрат. — Не една Амирлин се беше превръщала в марионетка заради превишаване на правата си по подобен начин. Елайда се беше запътила натам и това щеше да е удовлетворително, ако не идваше краят на света. — А наказанието?
— Три месеца — отвърна Мейдани. — Един за това, което направи с вас. Два за поведение, надвишаващо поста й.
— Интересно — каза Егвийн замислено.
— Някои поискаха повече, Майко. За миг изглеждаше, че ще я свалят.
— Ти си била там?
Мейдани кимна.
— Елайда поиска решенията да бъдат Впечатани в Пламъка, но не получи подкрепа. Мисля, че собствената й Аджа стоеше зад това, Майко. И трите Червени Заседателки са извън Кулата. Още се чудя къде се дянаха Дюара и другите.
„Дюара. Черна. Какво ли беше намислила? А другите две? Дали трите бяха заедно и ако да, другите две също ли бяха Черни?“
Щеше да се заеме с това по-късно.
— Как прие Елайда всичко това?
— Тя не каза много, Майко — отвърна Мейдани. — Седеше и наблюдаваше главно. Не изглеждаше много доволна. Изненадах се, че не държа тирада.
— Червените. Ако наистина губи подкрепа в собствената си Аджа, сигурно са я предупредили да не нажежава повече обстановката.
— Това беше преценката и на Серин — отвърна Мейдани. — Тя също така отбеляза, че вашето настояване да не се допуска Червената Аджа да падне — разпространено от група новачки, които са ви подслушали, — отчасти е предотвратило свалянето на Елайда.
— Е, не бих имала нищо против да бъде свалена — каза Егвийн. — Просто не исках цялата Аджа да се разтури. Все пак това може да е за добро. Падането на Елайда трябва да стане по начин, който да не срути Кулата заедно с нея. — Макар че ако можеше, Егвийн щеше да си върне онези думи обратно. Не искаше някои да си помислят, че подкрепя Елайда. — Предполагам, че осъждането на Силвиана е отменено?
— Не напълно, Майко — каза Мейдани. — Тя е задържана, докато Съветът реши какво да прави с нея. Все още отхвърля публично властта на Елайда и се говори за наказание.
Егвийн се намръщи. Намирисваше на компромис. Елайда вероятно се беше срещнала насаме с главата на Червената Аджа — която и да беше тя, след като Галина беше изчезнала — и бяха обсъдили подробностите. Силвиана все пак щеше да бъде наказана, макар и не толкова сурово, но Елайда щеше да се подчини на волята на Съвета. Това показваше, че Елайда стои на хлъзгав терен, но че все още може да се разпорежда. Подкрепата от собствената й Аджа не беше напълно подкопана, както се беше надявала Егвийн.
Все пак беше щастлив обрат. Силвиана щеше да живее, а на Егвийн — изглежда — бе разрешено да се върне към живота си на „новачка“. Заседателките бяха достатъчно недоволни от Елайда, за да я порицаят. Още малко време и Егвийн беше сигурна, че ще я свалят и Кулата ще се обедини. Но смееше ли да чака толкова време?
Погледна към масата, където лежаха невидимите скъпоценни книги. Ако предприемеше масова атака срещу Черната Аджа, щеше ли това да доведе до битка? Щеше ли Кулата да се стабилизира още повече? Трябваше й време, за да обмисли информацията. Засега това означаваше да стои в Кулата и да работи срещу Елайда. И, за жалост, означаваше да остави повече Черни сестри да действат на свобода.
Но не всички.
— Мейдани — каза Егвийн. — Искам да съобщиш на другите. Трябва да задържат Алвиарин и да я изпитат с Клетвената палка. Кажи им да поемат всякакъв разумен риск, за да постигнат това.
— Алвиарин ли, Майко? Защо тя?
— Тя е Черна — отвърна Егвийн и стомахът й се обърна. — И е близо до главата на организацията им в Кулата. Това е сведението, за което Верин умря, за да ми го донесе.
Мейдани пребледня.
— Сигурна ли сте, Майко?
— Убедена съм в благонадеждността на Верин. Но все пак е разумно другите да премахнат, а след това да подменят клетвите на Алвиарин и да я попитат дали е Черна. Всяка жена трябва да получи шанса да потвърди, че е невинна, независимо от доказателствата. Клетвената палка е у вас, предполагам?