Шериам беше една от Сестрите, които бяха изцерили Мат. Разбира се, не можеше да е направила нищо злонамерено в Кръг от толкова много други жени — но всичко, в което бе замесена, попадаше под подозрение. А беше толкова много! Шериам бе една от командващите в Салидар преди издигането на Егвийн на власт. Какво беше направила, колко манипулация бе упражнила тогава, колко беше предала на Сянката?
Била ли е в течение на плановете на Елайда за свалянето на Сюан? Галина и Алвиарин бяха Черни, а те бяха две от главните подстрекателки, тъй че изглеждаше възможно да са били предупредени и други Черни. Дали излизането от Кулата, събирането в Салидар и последвалото чакане и спорове също бяха част от плана на Тъмния? А издигането на самата Егвийн на власт? На колко ли струни на Сянката беше танцувала, без да го знае?
„Това упражнение е безплодно — каза си твърдо. — Не тръгвай по тази пътека.“ Дори без книгата на Верин беше подозирала, че разбиването на Кулата е дело на Тъмния. Той, разбира се, щеше да е доволен, ако Айез Седай са разцепени, вместо да са обединени под една водачка.
Беше просто по-… лично вече. Егвийн се чувстваше омърсена, чувстваше се излъгана. За миг се почувства като селското момиче, за каквото я мислеха много Сестри. Ако Елайда беше пионка за Черните, тя също се оказваше такава. Светлина! Колко ли се смееше Тъмния, като гледаше две съперничещи си Амирлин, всяка със своите поддръжнички, настръхнали една против друга.
„Не мога да съм сигурна какво точно иска той или защо го иска — беше казала Верин. — Дори след толкова години проучване не мога да съм сигурна…“
Егвийн потръпна. Какъвто и да беше планът на Тъмния, тя щеше да се бори срещу него. Да му се възпротиви. Да го заплюе в очите, дори да спечелеше, както казваха айилците.
— Виж ти каква гледка — прозвуча гласът на Сюан.
Егвийн се обърна рязко и за свой срам осъзна, че вече не носи роклята на Амирлин, а пълна броня, като воин, тръгнал на битка. И държеше и две айилски копия.
Заличи с мисъл бронята и копията и върна роклята.
— Сюан. Може би ще е добре да си направиш стол. Нещо се случи.
Сюан се намръщи.
— Какво?
— Най-напред, Шериам и Мория са Черна Аджа.
— Какво? — възкликна Сюан изумена. — Що за глупости? — Замръзна и добави със закъснение: — Майко.
— Не са глупости — каза Егвийн. — А самата истина, опасявам се. Има и други, но техните имена ще трябва да ти дам по-късно. Засега не можем да ги задържим. Трябва ми време да обмисля план, една вечер може би. Ще ударим скоро. Но дотогава искам Шериам и Мория да са под наблюдение. Не оставай насаме с тях.
Сюан поклати глава невярващо.
— Колко си сигурна за това, Егвийн?
— Достатъчно сигурна. Наблюдавай ги, Сюан, и мисли какво да правим. Ще искам да чуя предложенията ти. Ще трябва да измислим начин да ги хванем тихо, а след това да докажем на Съвета, че направеното е оправдано.
— Може да е опасно. — Сюан се почеса по брадичката. — Надявам се, че знаеш какво правиш, Майко. — Натърти на последната дума.
— Ако греша, ще бъде върху моята глава — каза Егвийн. — Но не мисля. Както казах, много неща се промениха.
Сюан наведе глава.
— Още ли си пленничка?
— Не точно. Елайда е… — Егвийн се поколеба и се намръщи. Нещо не беше наред.
— Егвийн? — попита Сюан с тревога.
— Аз… — понечи да отвърне Егвийн и потрепери. Нещо притегляше ума й, замъгляваше го. Нещо я…
Теглеше назад. Тел-айеран-риод се стопи и Егвийн отново отвори очи в стаята си. Разтревожената Никола разтърсваше рамото й.
— Майко… — повтаряше. — Майко!
Имаше кървава рана на бузата. Егвийн се стресна, надигна се — и в същия момент цялата Кула се разтресе от взрив. Никола я сграбчи за ръката и проплака от страх.
— Какво става? — попита Егвийн намръщено.
— Твари на Сянката! — проплака Никола. — Във въздуха. Влечуги, които хвърлят огън и сплитове на Единствената сила! Унищожават ни! О, Майко. Това е Тармон Гай-дон!
За миг Егвийн изпита първична, почти неудържима паника. Тармон Гай-дон! Последната битка!
Чу писъци в далечината, последвани от викове на войници или Стражници. Не… не, трябваше да се съсредоточи! Влечуги във въздуха. Влечуги, които владеят Единствената сила… или с ездачи, които владеят Единствената сила. Захвърли одеялото и скочи.
Не беше Тармон Гай-дон, но беше почти толкова зле. Сеанчанците най-сетне бяха нападнали Бялата кула тъкмо докато Егвийн Сънуваше.
А не можеше да прелее Сила и колкото свещ да запали, още по-малко да се бие.
Глава 40
Кулата се разтърсва
Сюан се сепна и се събуди. Нещо не беше наред. Нещо много, много не беше наред. Измъкна се от постелята си. В същото време една тъмна фигура изведнъж се раздвижи в другия край на палатката, издрънча метал. Сюан замръзна, прегърна Извора инстинктивно и сътвори кълбо светлина.