Гарет Брин беше буден и нащрек, с изваденото и готово за бой стоманено острие със знака на чаплата. Беше само по долни дрехи и тя зяпна с неверие мускулестото му тяло — той бе в много по-добра форма от повечето мъже на половината му години.
— Какво има? — попита Брин напрегнато.
— Светлина! — възкликна Сюан. — Ти с меча си ли спиш?
— Винаги.
— Егвийн е в опасност.
— Каква опасност?
— Не знам — призна тя. — Срещахме се и тя изведнъж изчезна. Мисля… Мисля, че Елайда е решила да я екзекутира. Или най-малкото да я извади от килията й и да… да й направи нещо.
Брин не попита за подробности. Прибра меча в ножницата, обу си панталона и навлече ризата. Сюан все още беше с омачканите си през деня пола и блуза — преобличаше се чак след срещите си с Егвийн, когато Брин вече спеше дълбоко.
Изпитваше тревога, която не можеше да определи. Защо бе толкова изнервена? Не беше никак необичайно нещо да събуди някого, докато спи.
Но повечето хора не бяха Егвийн. Тя владееше Света на сънищата. Ако нещо я беше събудило неочаквано, щеше да се е справила с него и да се върне, за да успокои тревогите на Сюан. Но не се беше върнала, въпреки че Сюан се бе задържала да я изчака като че ли цяла вечност.
Брин се приближи до нея, вече с униформеното палто. Беше закопчал високата яка, трите звезди отляво на гърдите и златните еполети на раменете му блестяха.
Отвън тревожен глас извика:
— Генерал Брин! Генерале!
Брин я погледна, после се обърна към входа на палатката.
— Влизай!
Млад войник с грижливо сресана черна коса се втурна вътре и отдаде чест. Не се извини, че идва толкова късно — Брин бе наредил при нужда да го будят по всяко време.
— Милорд — заговори мъжът. — Донесение на съгледвачи. Нещо става в града.
— „Нещо“ ли, Тийдс? — попита Брин.
— Съгледвачите не са сигурни, милорд — отвърна младият мъж с гримаса. — При тези облаци нощта е тъмна и далекогледите не помагат много. Имало е изригвания на светлина близо до Кулата, като представление на Илюминатори. Тъмни сенки във въздуха.
— Твари на Сянката ли? — попита Брин и бързо излезе навън с глобуса от светлина — Сюан и войникът го последваха. Дори без тези вечни облаци луната щеше да е само тънък сърп и щеше да е трудно да се види каквото и да било. Палатките на офицерите бяха като струпани черни грамади върху черен фон, единствените различими светлини бяха от стражевите огньове на пазачите при входа на палисадата.
— Възможно е да са Твари на Сянката, милорд — заговори войникът зад Брин. — Разправят за същества от сянка, които летели така. Но съгледвачите не са сигурни какво виждат. Проблясъците светлина ги има със сигурност обаче.
Брин кимна и забърза към стражевия огън.
— Предупредете нощната стража. Прати бегачи до градските укрепления. И ми донеси повече информация!
— Слушам, милорд. — Войникът отдаде чест и затича.
Брин се обърна към Сюан, лицето му бе осветено от кълбото над дланта й.
— Твари на Сянката не биха посмели да нападнат Бялата кула — каза той. — Не и без съществена наземна ударна сила, а искрено се съмнявам, че в малкото прикритие, което предлагат тия равнини, се крият сто хиляди тролоци. Тъй че какво в името на пъкъла става?
— Сеанчанци — отвърна Сюан и стомахът й се вледени. — Рибешка карантия, Гарет! Това трябва да е. Егвийн го предсказа.
Той кимна.
— Да. Те яздят Твари на Сянката, поне според някои слухове.
— Летящи зверове са — каза Сюан. — Не Твари на Сянката. Егвийн каза, че се наричали ракен.
Той я изгледа със съмнение.
— И какво би накарало сеанчанците да нападнат така глупашки без наземна поддръжка?
Сюан поклати глава. Винаги беше допускала, че един сеанчански удар по Бялата кула ще означава мащабно нахлуване, а Егвийн предполагаше, че до атаката остават месеци. Светлина! Явно и Егвийн можеше да греши.
— Е — каза Брин, — докато нападат само Тар Валон, не са наш проблем. Ние трябва само да…
— Отивам да я изведа — каза изведнъж Сюан, за изненада на самата себе си.
Брин рязко се обърна към нея. Брадичката му бе потъмняла от наболата четина.
— Какво?
— Егвийн — каза Сюан. — Трябва да отидем да я вземем. Това ще е съвършеното отвличане, Гарет! Можем да влезем и да я измъкнем, преди някой да се е усетил.
Той я изгледа.
— Какво има? — попита тя.
— Ти даде думата си да не я спасяваш, Сюан. — Светлина, колко хубаво беше да чуе, че я нарича по име!