— Майко? — изписука едно кривоносо момиче, казваше се Тамала. — Бягате ли? — В гласа й звучеше страх и немалко надежда, сякаш Егвийн можеше да вземе и нея със себе си.
— Не — заяви твърдо Егвийн. — Ей сега ще се върна. Но като се върна, искам да сте оформили поне пет добри Кръга!
И с Никола и другите две прекрачи през портала. Озоваха се в тъмна стая и тя сътвори кълбо светлина и огледа рафтовете по стените. Въздъхна облекчено. Беше улучила точното място.
Рафтовете и няколко ниски шкафа на пода бяха пълни със странни предмети. Кристални глобуси, статуетки, тук стъклена висулка, сияеща в синьо на светлината, там големи метални ръкавици, инкрустирани с огнекапки по маншетите. Егвийн тръгна през стаята. Трите новачки бяха зяпнали в почуда. Вероятно се досещаха за онова, което тя знаеше: това бяха предмети на Единствената сила. Тер-ангреали, ангреали, ша-ангреали. Реликви от Приказния век.
Огледа рафтовете. Предметите на Силата бяха изключително опасни, ако не знаеш какво точно правят. Всеки можеше да я убие. Но ако… Усмихна се, пристъпи до един рафт и придърпа от най-горната лавица набраздена с жлебове бяла палка, дълга колкото ръката й до лакътя.
Беше я намерила! Погледа я за миг с благоговение, след това се пресегна и привлече Единствената сила през нея. Заля я порой от страховита, почти неудържима енергия.
Йетери ахна — усети го веднага. Малко жени изобщо се бяха домогвали до толкова сила. Тя нахлу в Егвийн като дълбоко поет дъх. Искаше й се да изреве от възторг. Погледна трите новачки и се усмихна широко.
— Е, сега вече сме готови!
Да, да дойдат сега сул-дам и да се опитат да я заслонят, докато държи един от най-могъщите ша-ангреали, притежавани някога от Айез Седай. Бялата кула нямаше да падне, докато тя беше Амирлин! Не и без борба, сравнима със самата Последна битка.
Брин, упорит като скат, все пак не отиде при хората си, както му беше казала, а тръгна с нея, като ръсеше ругатни и викаше на помощниците си да дойдат да го намерят, вместо да се срещне с тях на поста.
Щом спряха до палатката на младия Гавин, Брин излезе пред нея, с ръка на дръжката на меча, и я погледна крайно недоволно. Е, не. Тя нямаше да позволи той да е съдникът за честта й! Щеше да направи каквото тя смяташе за добре.
Въпреки че Егвийн наистина можеше много, много да й се ядоса. „Накрая обаче ще ми е благодарна“ — помисли си Сюан. И изрева:
— Гавин!
Младият хубавец изхвърча от палатката, подскачаше на един крак, докато нахлузваше ботуша на другия. Държеше в една ръка меча си в ножницата, оръжейният колан се влачеше по земята.
— Какво става? — попита той и огледа лагера. — Чух викове. Нападат ли ни?
— Не — отвърна Сюан и изгледа сърдито Брин. — Но Тар Валон може би го нападат.
— Егвийн! — извика Гавин и запаса колана с меча. Светлина, нищо не можеше да спре това момче!
— Чуй ме — каза Сюан и скръсти ръце пред гърдите си. — Имам дълг към теб затова, че ме измъкна от Тар Валон. Ще приемеш ли като отплата да те вкарам в Тар Валон?
— С радост! — отвърна Гавин нетърпеливо, докато затягаше колана. — Отплата, че и отгоре!
— Иди ни доведи коне тогава. Може да сме само ние двамата.
— Най-после!
— Не си давам конете за такава глупост! — изръмжа Брин.
— В конюшнята има коне на Айез Седай, Гавин — каза Сюан, без да му обръща внимание. — Доведи ми един от тях. Кротък да е, внимавай. Ама много, много кротък. Съвсем.
Гавин кимна и затича в мрака. Сюан го последва с по-спокойни крачки. Щеше да е толкова по-лесно, ако можеше да отвори портал, но нямаше достатъчно мощ в Силата за това. Имала я беше преди усмиряването, но да ти се иска нещата да са други е почти толкова полезно, колкото да ти се иска сребрушата, която си хванала, да е рибозъб. Продаваш каквото имаш и се радваш, че изобщо си уловила нещо.
— Сюан — заговори тихо Брин до нея. Не можеше ли просто да я остави на мира! — Чуй ме. Това е безумие! Как ще влезете?
Сюан го погледна и каза:
— Шемерин е излязла.
— Онова беше преди обсадата, Сюан. — Гласът му бе отчаян. — Сега охраната е много по-сериозна!
Сюан поклати глава.
— Шемерин са я държали изкъсо. Успяла е обаче да излезе през оня шлюз. Обзалагам се, че все още не го охраняват, дори сега. Изобщо не бях чувала за него, а бях Амирлин. Имам карта и знам точно къде е.
Брин се поколеба. После се намръщи.