— Това е без значение. Все пак нямате никакъв шанс само двамата.
— Ами тогава ела с нас — отвърна Сюан.
— Няма да участвам отново в нарушаването ти на клетва.
— Егвийн каза, че можем да предприемем нещо, ако ни се стори, че е застрашена от екзекуция. Каза, че тогава би позволила да я спасим! Добре, заради начина, по който изчезна от срещата с мен, съм склонна да мисля, че е в опасност.
— Не Елайда я е изложила на опасност, а сеанчанците!
— Не го знаем със сигурност, нали?
— Незнанието не е извинение — заяви твърдо Брин и пристъпи към нея. — Клетвопрестъпничеството започва да ти става твърде удобно, Сюан. Не искам да ти стане навик. Айез Седай или не, бивша Амирлин или не, хората трябва да имат правила и граници. Да не говорим, че най-вероятно ще се самоубиеш с този опит!
— А ти ще ме спреш ли? — Все още държеше Извора. — Мислиш ли, че ще можеш?
Той изскърца със зъби. Но не каза нищо. Сюан се обърна и тръгна към огньовете до палисадата.
— Проклета жена! — изръмжа Брин зад нея.
Тя се обърна и вдигна вежда.
— Ще дойда — рече Гарет, стиснал дръжката на неизвадения си от ножницата меч. Фигурата му се очертаваше внушително в нощта, правите линии на палтото му бяха като резките по изопнатото му лице. — Но имам две условия.
— Ами кажи ги.
— Първото е да ме обвържеш като твой Стражник.
Сюан се стъписа. Искаше… Светлина! Брин искаше да е неин Стражник? Сърцето й се разтуптя.
Не си беше помисляла да си вземе Стражник, не и след смъртта на Алрик. Загубата му бе ужасно преживяване. Можеше ли да рискува отново с това?
А смееше ли да пропусне възможността да има този мъж обвързан към себе си, да усеща чувствата му, да е винаги до нея? След всичко, което си беше мечтала, и всичко, което си бе пожелавала?
С трепетно благоговение пристъпи към Брин, опря длан на гърдите му, а след това заплете неотменимите сплитове на Дух и ги положи върху него. Той вдиша рязко, щом новото усещане избуя вътре в двамата: новата връзка. Тя вече можеше да долови чувствата му, можеше да усети тревогата му за нея — бе изумително силна. Беше над безпокойствието му за Егвийн и дори над грижата за войниците му! „О, Гарет!“ Усмихна се от сладостта на обичта му към нея.
— Винаги съм се чудил какво е усещането — каза Брин, вдигна ръка и я стисна няколко пъти в юмрук на светлината на факлите. Гласът му бе изпълнен с удивление. — Да можех само да дам това на всеки мъж в армията си!
Сюан изсумтя.
— Силно се съмнявам, че жените и семействата на хората ти ще одобрят.
— Ще го одобрят, ако това ще опази войниците живи — отвърна Брин. — Ах! Мога да пробягам хиляда мили и изобщо да не спирам, за да си поема дъх! Мога да се изправя срещу сто противници и да им се изсмея в лицата на всичките!
Тя завъртя очи. Мъже! Беше му дала дълбока и чувствена връзка — връзка, каквато дори съпруги и съпрузи нямаше да познаят никога, — а единственото, за което можеше да си помисли, бе колко по-добър ще е в боравенето с меча!
— Сюан! — извика някой зад тях. — Сюан Санче!
Тя се обърна. Гавин, на черен кон, идваше към тях. Зад него подтичваше още един кон — рунтава кафява кобила.
— Бела! — възкликна Сюан.
— Става ли? — попита Гавин разтревожен. — Беше на Егвийн, доколкото помня, а и конярят каза, че била най-кротката, която имал.
— Чудесна е — отвърна Сюан и се обърна към Брин. — Каза, че имаш две искания?
— Ще ти кажа второто по-късно. — Още я гледаше омаяно.
— Доста неопределено звучи. — Сюан скръсти ръце. — Не обичам да давам голи обещания.
— Е, налага се — отвърна Брин и я погледна в очите.
— Добре. Гледай обаче искането ти да не е неприлично, Гарет Брин.
Той се намръщи, после се усмихна.
— Какво има?
— Странно… Вече мога да усещам чувствата ти. Например мога да доловя, че… — И спря, а тя на свой ред усети как съвсем леко се смути.
„Може да долови, че почти ми се иска да пожелае нещо неприлично от мен! — осъзна стъписана. — Кървава пепел!“ — Усети, че се изчервява.
— О, блажена Светлина… съгласна съм с условията ти, глупак такъв! Хайде! Трябва да тръгваме.
— Само да подготвя капитаните да поемат командата в случай, че боят се разпростре извън града. Ще взема охрана от сто души, от най-добрите. Би трябвало да е достатъчно малко, за да проникнем, стига този шлюз наистина да е проходим.
— Ще бъде. Върви!
Чак й отдаде чест, със сериозно лице, но тя усети вътрешната му усмивка — и той навярно го знаеше. Непоносим беше! Сюан се обърна към Гавин, който ги гледаше объркано.
— Какво става? — попита я.
— Не се налага да го правим сами. — Сюан си пое дъх, стегна се и яхна Бела. На коне не можеше да се вярва, дори на Бела, макар да беше по-добра от повечето. — Това означава, че шансът ни да оцелеем достатъчно дълго, за да измъкнем Егвийн, се повишиха. Което е добре, тъй като след това, което се каним да направим, тя несъмнено ще държи на привилегията да ни убие лично.