Аделорна се обърна колебливо. На купчината развалини недалече от нея стоеше жена в бяло, обкръжена от могъщ ореол от енергия, с протегната към бягащите войници ръка и с неумолимост в очите. Стоеше като олицетворение на самата мъст и силата на сайдар кипеше около нея като тайфун. Самият въздух сякаш искреше, а кафявата й коса се развяваше от вятъра, нахлул през зейналия отвор в стената. Егвийн ал-Вийр.
— Бързо! — извика Егвийн. Няколко новачки се изкатериха през грамадата отломки, приближиха се до Аделорна и й помогнаха да стане. Беше свободна! Още няколко новачки побързаха да сграбчат под мишниците двете освободени от каишките жени, които, странно, все още стояха на колене. Можеха да преливат — Аделорна го усещаше. Защо не се съпротивляваха? Вместо това като че ли плачеха.
— Отведете ги при другите — каза Егвийн. — Искам… — И спря и вдигна ръце.
Около нея изригнаха нови сплитове. Светлина! Онова, което държеше, бялата набраздена палка, не беше ли ша-ангреалът на Вора? Къде го беше намерила? От ръката на Егвийн излетя мълния, блесна през отвора и нещо отвън изкрещя в агония. Аделорна пристъпи към Егвийн и прегърна Извора, обзета от срам, че се беше оставила да я пленят. Егвийн удари отново и още едно от летящите чудовища пропадна в нощта.
— А ако носят пленнички? — попита Аделорна, докато поредният звяр падаше, обгърнат от пламъците на Егвийн.
— Тогава тези пленнички по-добре да загинат — отвърна тя. — Повярвай ми. Знам го. — Обърна се към другите. — Назад от дупката, всички. Тези взривове може да са привлекли внимание… Шанал и Клара, останете да наблюдавате, но от безопасно разстояние. Бягайте към нас, ако тук кацне някой то’ракен. Не нападайте. Бягайте.
Момичетата кимнаха и приклекнаха зад отломките. Другите новачки бързо се оттеглиха, повели двете странни нашественички. Егвийн закрачи по коридора след тях като пълководец по бойно поле. А може би наистина беше точно това. Аделорна побърза да я догони.
— Е, хубаво си ги организирала, Егвийн, но все пак една Айез…
Егвийн спря и я погледна. Очите й бяха спокойни и властни.
— Докато тази заплаха не отмине, командвам аз. Ще ме наричаш Майко. Наложи ми наказание по-късно, ако трябва, но засега властта ми не подлежи на оспорване. Ясно ли е?
— Да, Майко — неволно отвърна Аделорна.
— Добре. Къде са Стражниците ти?
— Един е ранен — отвърна тя. — Един е невредим, с другия. Един е убит.
— Светлина, жено, и още се държиш?
Аделорна я погледна твърдо.
— Имам ли избор?
Егвийн кимна. Защо ли уважението в погледа й накара Аделорна да се изпълни с гордост?
— Е, радвам се, че си с мен — заговори Егвийн, щом тръгна отново. — Дотук успяхме да спасим само шест други Айез Седай, нито една от тях Зелена, и трудно удържаме сеанчанците запушени при източното стълбище. Ще накарам една от новачките да ти покаже как да отключваш гривните. Но не поемай никакви рискове. Общо взето е по-лесно — и много по-безопасно — да убиеш дамане. Запозната ли си със складовете с ангреали на Кулата?
— Разбира се.
— Чудесно. — Егвийн небрежно заплете сложен сплит, който Аделорна не беше виждала никога. Светла резка разцепи въздуха пред тях, завъртя се около себе си и разтовари зев в тъмното. — Лукаин, тичай да кажеш на другите да се държат. Скоро ще донеса още ангреали.
Една новачка с кафява коса кимна и хукна да изпълни задачата. Аделорна се беше вторачила в светлия отвор.
— Пътуването — промълви тя невярващо. — Ти наистина си го преоткрила. Мислех, че е само слух.
Егвийн я погледна.
— Изобщо нямаше да ти го покажа, но ми донесоха, че Елайда разпространява знанието за сплита. Тайната на Пътуването е компрометирана. Това означава, че сеанчанците вероятно вече я притежават, ако са пленили жени, които Елайда вече е научила.
— Майчино мляко в чаша! — изруга Аделорна.
— Точно така — каза ледено Егвийн. — Трябва да ги спрем и да унищожим всеки то’ракен, който видим, с пленнички или не. Ако изобщо има шанс да им попречим да се върнат в Ебу Дар с някоя, която може да Пътува, трябва да го използваме.
Аделорна кимна.
— Хайде — подкани я Егвийн. — Трябва да разбера кои неща в този склад са ангреали. — И пристъпи през отвора.
Аделорна остана на място, все още замислена над току-що чутото.
— Можеше да побегнеш — промълви. — Можеше да си избягала по всяко време.
Егвийн се обърна и я погледна през портала.
— Да избягам? И да бях, нямаше да съм избягала от вас, Аделорна. Щях да съм ви изоставила. Аз съм Амирлинският трон. Мястото ми е тук. Сигурна съм, че си чула: Сънувах тази атака.