Щом дойде редът му, Гавин скочи на каменната издатина, затича нагоре по стълбището и излезе в тясна задънена уличка, сигурно отдавна забравена от всички освен от просяците, които я използваха за подслон. Няколко войници тъкмо връзваха неколцина дрипльовци в дъното на уличката. Гавин се намръщи, но си замълча. Просяците продаваха тайни на всеки, готов да ги чуе, а вестта за сто промъкнали се в града войници сигурно щеше да им донесе добра пара.
Брин и Сюан надничаха от уличката. Гавин се приближи до тях, с ръка на меча.
Улицата пред тях беше пуста. Хората несъмнено се криеха в домовете си и се молеха набегът по-скоро да свърши.
Войниците се събраха в уличката. Брин тихо се разпореди едно отделение да остане да пази лодките, а останалите развързаха кафявите вързопи, извадиха сгънати бели табарди и ги нахлузиха върху броните си. Всеки табард беше с пламъка на Тар Валон на гърдите.
Сюан стоеше с ръце на кръста и гледаше възмутено.
— Откъде ги намерихте?
— Накарах жените във външния лагер да ги направят — отвърна Брин. — Винаги е добре да имаш няколко мостри от униформата на врага.
— Не е редно — възкликна Сюан. — Служенето в Стражата на кулата е свят дълг. Стражите…
— Стражите са твои противници, Сюан — прекъсна я твърдо Брин. — Засега поне. Ти вече не си Амирлин.
Сюан го изгледа накриво, но си замълча. Брин погледна войниците си и кимна одобрително.
— Това никого няма да подлъже отблизо, но отдалече ще свърши работа. На улицата и в строй. Бързате към Кулата, все едно се притичате на помощ в битката. Сюан, едно-две кълба светлина ще помогнат на маскировката — ако тези, които ни видят, видят и Айез Седай, ще е по-вероятно да предположат това, което искаме.
Тя изсумтя, но изпълни молбата му и две кълба светлина се зареяха във въздуха до главата й. Цялата група се изсипа на улицата и се строи. Гавин, Сюан и Брин застанаха в челото — Гавин и генералът малко пред Сюан, все едно са Стражници.
Общо взето измамата беше много добра. На пръв поглед и самият Гавин щеше да се хване. Какво по-естествено от това да видиш рота от Стражата, тръгнала в марш към мястото на щурма и водена от Айез Седай и нейните Стражници? Определено беше по-добре, отколкото да придвижиш сто души през града крадешком.
Около Кулата цареше истински кошмар. Димът, отразил червения блясък на пламъците, я обгръщаше в злокобна пурпурна мъгла. В стената на величественото здание зееха дупки. От някои от тях проблясваха огньове. Във въздуха властваха ракен, спускаха се и кръжаха около Кулата като чайки над мъртъв кит. Писъци и викове ехтяха отвсякъде, гъстият дим лютеше на очите.
Войниците на Брин забавиха крачка. Като че ли имаше два центъра на сражение. В подножието на Кулата проблясваха мълнии. Дворът беше осеян с тела на мъртви и ранени. А високо горе, към средата на Кулата, от няколко пробойни изригваха огнени топки и мълнии и летяха към нападателите. Останалите части на Кулата изглеждаха пусти и затихнали, но и там несъмнено по коридорите се водеше бой.
Спряха пред железните порти. Те зееха отворени, нямаше никаква охрана. Изглеждаха зловещо.
— Сега какво? — прошепна Гавин.
— Сега намираме Егвийн — отвърна Сюан. — Първо претърсваме подземните етажи. Тя беше заключена там някъде, значи там е първото място, където трябва да потърсим.
Дъжд каменни парчета се посипа от тавана и затропа по масата, щом Бялата кула се разтърси от поредния взрив. Серин изруга, забърса парчетата с лакът, приглади разгънатия пергамент и затисна краищата му с няколко от тях.
Около нея цареше пълен хаос. Намираха се в наземния етаж, в предната зала за събирания — голяма и квадратна, разположена на границата на източното крило и същинската Кула. Бойци от Стражата бяха издърпали масите настрани, за да отворят място. Айез Седай загрижено надничаха през прозорците и поглеждаха към небето. Стражници крачеха нервно като зверове в клетка. Какво можеха да направят срещу летящите зверове? Най-доброто място за тях беше тук, да пазят центъра на бойните операции. Такъв, какъвто беше.
Серин току-що бе дошла.
Към нея закрачи Сестра в зелено, Морадри, дългокрака тъмнокожа майенка. След нея стъпваха двама красиви Стражници, и двамата също майенци. Според клюката й бяха братя, дошли в Бялата кула, за да защитават сестра си, макар Морадри да не говореше нищо по въпроса.
— Колко? — попита строго Серин.
— На наземния етаж има поне четирийсет и седем Сестри — докладва Морадри. — Това е най-точното преброяване, което можах да получа, защото се бият на малки групи. Казах им, че организираме официален команден център тук. Повечето, изглежда, смятат, че идеята е добра, въпреки че бяха твърде изтощени, стъписани и замаяни, за да отвърнат с нещо повече от кимване.