— Добре, аз поемам командването тук — изръмжа Катерин. — Трябва да прочистим Кулата и да ги премахнем до крак!
— Ти няма да поемеш командването — заяви твърдо Серин. Непоносима жена! Спокойствие. Трябваше да запази спокойствие. — И няма да минаваме в настъпление.
— А ще посмееш ли да ме спреш? — изръмжа Катерин и изгарящото сияние на сайдар лумна около нея. — Кафява?
Серин повдигна вежда.
— Откога Наставницата на новачките надвишава по ранг Заседателка на Съвета, Катерин?
— Аз…
— Егвийн ал-Вийр предсказа това — продължи с гримаса Серин. — Ето защо можем да допуснем, че другите неща, които тя каза за сеанчанците, също са верни. Сеанчанците отвличат жени, които могат да преливат, и ги използват като оръжия. Не са довели пехота. Бездруго е невъзможно да я придвижат през вражеска територия. Което означава, че това е набег с цел да отвлекат колкото може повече Сестри.
— Тази битка обаче се проточи твърде дълго за набег, може би защото оказахме толкова слаба съпротива, че те усещат, че не е нужно да бързат — продължи тя. — Тъй или иначе, трябва да оформим единен фронт и да удържим. Щом битката тръгне по-зле за тях, ще се оттеглят. Изобщо не сме в положение да „прочистваме Кулата“ и да ги прогонваме.
Катерин се поколеба. Отвън се чу нов гръм.
— Откъде идват тези? — попита ядосано Серин. — Не направиха ли достатъчно дупки?
— Не беше насочено към кулата, Серин Седай! — извика един от войниците откъм вратата към градината.
„Прав е — осъзна Серин. — Кулата не се разтърси. Предишния път също.“
— По какво стрелят тогава? По хората долу?
— Не, Айез Седай! — отвърна гвардеецът. — Мисля, че взривът беше хвърлен от самата Кула, от един от горните етажи. Срещу летящите същества.
— Добре, значи поне още някой се бие — каза Серин. — Откъде го изстреляха?
— Не видях — отвърна войникът, загледан нагоре. — Светлина, ето пак! И пак! — От дима горе се отрази червено и жълто и окъпа градината в светлина. Улучен ракен изкрещя от болка.
— Серин Седай! — извика капитан Чубайн откъм група ранени войници: Серин не ги беше видяла да влизат, докато бе говорила с Катерин. — Тези мъже са от горните етажи. Изглежда, има втори център на отбрана и се справя доста добре. Сеанчанците прекъсват атаката си долу, за да се съсредоточат там.
— Къде точно? — попита нетърпеливо Серин.
— На двайсет и втория, Айез Седай. Североизточният сектор.
— Какво? — възкликна Катерин. — Квартирите на Кафявата Аджа?
Не. Такива бяха преди. Сега, с разместването на коридорите на Кулата, този район на Кулата беше…
— Квартирите на новачките? — промълви Серин. Изглеждаше още по-нелепо. — Как… — Замълча и очите й се разшириха. — Егвийн!
Всяка безлика сеанчанка, която Егвийн поразяваше, във вътрешния й взор приличаше на Рена. Стоеше до пробитата в стената на Бялата кула дупка и вятърът теглеше роклята й, дърпаше косата й и виеше в съзвучие с яростта й.
Яростта й не беше необуздана. Беше хладна и чиста. Кулата гореше. Тя беше Предрекла това, беше го Сънувала, но реалността се оказваше по-лоша, отколкото се беше страхувала. Ако Елайда се бе подготвила за събитието, щетите щяха да са по-малки. Но нямаше смисъл да се съжалява за пропуснатите възможности.
Вместо това тя насочваше своя гняв — гнева на справедливостта, яростта на Амирлин. Поразяваше то’ракен след то’ракен във въздуха. Бяха много по-неповратливи от по-малките си братовчеди. Беше свалила вече поне дузина и действията й бяха привлекли вниманието на другите. Атаката долу спираше и целият набег се насочваше срещу Егвийн. Новачките се биеха с връхлитащите по стълбищата сеанчанци и ги отблъскваха. То’ракен кръжаха във въздуха, спускаха се към Кулата и ездачите им се опитваха да я поразят с щитове или огнени взривове. Между тях прелитаха по-малки ракен, стрелците с арбалети на гърбовете им сипеха по нея метални стрели.
Но тя беше извор на Сила, извлечена дълбоко през набраздената палка в дланите й, прелята през групата новачки и Посветени, скрити в стаята зад нея, свързани в Кръга й. Егвийн се беше сляла с огньовете, които горяха в Кулата, които бяха окървавили небето с пламъците си и бяха изрисували небесата с пушеците си. Все едно вече не беше от плът, а от чиста Сила, и отпращаше своя гняв срещу онези, които бяха дръзнали да донесат война на самата Кула. Взривове и мълнии се сипеха от небето и облаците горе кипяха. Огън изригваше от дланите й.
Навярно трябваше да се бои, че нарушава Трите клетви. Но не се боеше. Тази битка трябваше да се води и тя не жадуваше да сее смърт — макар че яростта й срещу сул-дам навярно се доближаваше до това. Войниците и дамане бяха неизбежните жертви.