Бялата кула, святото обиталище на Айез Седай, беше нападната. Всички бяха в опасност, опасност по-голяма от смъртта. Сребристите нашийници бяха много по-лоши и от смъртта. Егвийн защитаваше и себе си, и всяка жена в Кулата.
Щеше да принуди сеанчанците да отстъпят.
Щит след щит връхлитаха, за да я откъснат от Извора, но бяха като ръце на деца, опитващи се да запушат ревящ водопад. С толкова много сила не можеше да бъде спряна освен от пълен Кръг, а сеанчанците не използваха Кръгове. Ай-дам не го позволяваше. Нападателите усукваха сплитове, за да я поразят, но всеки път Егвийн ги изпреварваше — или отклоняваше огнените кълба с взривове въздух, или сваляше то’ракен, понесли жените, които се опитваха да я убият.
Някои от зверовете бяха отлетели далече, понесли пленнички на гърбовете си. Егвийн беше свалила онези, които можеше, но твърде много бяха то’ракен в този набег. Някои щяха да избягат. Щеше да има пленени Сестри.
Тя сътвори две огнени кълба и взриви с тях поредния звяр в небето. Да, някои щяха да избягат. Но щяха да платят скъпо. Това беше другата й цел. Щеше да се погрижи никога повече да не помислят да нападат Кулата.
Този набег щеше да им струва скъпо.
— Брин! Над тебе!
Гарет скочи встрани и се хвърли по корем на плочите. Нещо огромно профуча точно над него, последва оглушителен грохот. Той се надигна на колене и видя как горящият ракен се натресе в земята, където беше стоял допреди миг. Ездачът му — вече мъртъв от огнения взрив, поразил носещия го звяр — се превъртя във въздуха като парцалена кукла, шлемът му се изхлузи и задрънча по камъните в тъмното.
Брин изпъшка, стана и извади ножа от колана си — при падането беше изтървал меча. Огледа се за опасност. А те бяха безброй. Ракен връхлитаха отгоре — големи и по-малки, — макар че повечето се бяха съсредоточили в Кулата горе. Вътрешната морава пред Кулата беше осеяна с парчета камък и тела, сгърчени в ужасни пози. Мъжете на Брин се биеха с отряд сеанчански войници, нашествениците с насекомоподобните брони се бяха изсипали преди няколко мига от Кулата. Дали бягаха от нещо, или просто търсеха бой? Бяха поне трийсетима.
При съотношение двама срещу един хората на Брин трябваше да се оправят лесно. За жалост някои от ракен горе пускаха камъни и хвърляха огнени топки по тях. А сеанчанците се биеха добре. Даже много добре.
Брин се огледа за меча си. Гавин — тъкмо той го беше предупредил преди малко — стоеше над оръжието му й се дуелираше с двама сеанчанци едновременно. Нямаше ли ум това момче? Силата на Гавин беше в удара отгоре. Трябваше да има партньор. Трябваше да…
Гавин прати и двамата сеанчанци на онзи свят с едно плавно движение. „Лотосът затваря цвета си“ ли беше това? Брин никога не го беше виждал приложен толкова ефикасно срещу двама наведнъж. Без да спира замаха, Гавин хлъзна оръжието си в ножницата, изрита във въздуха падналия меч на Брин и ловко го хвана за дръжката. Бързо влезе в гард и се огледа. Мъжете на Брин удържаха атаката. Гавин му кимна и му махна с меча да дойде при него.
Из осветения от пламъците двор танцуваха сенки и кънтеше метал в метал. Брин взе меча си, а Гавин извади своя от ножницата и посочи с острието.
— Виж там горе!
Брин вдигна очи и примижа. При една от дупките на горните етажи кипеше бой.
Той бързо извади далекогледа си и го фокусира; Гавин щеше да го предупреди, ако се появи опасност.
— В името на Светлината… — прошепна Брин.
В процепа стоеше самотна фигура, облечена в бяло. Беше много далече, за да се различи лицето й дори през далекогледа. Но която и да беше, нанасяше сериозни щети на сеанчанците. Беше вдигнала високо ръце и огънят бляскаше между дланите й, изгарящите кълба излитаха в постоянен поток и помитаха ракен от небето.
Брин обходи Кулата за други следи от съпротива. Горе, на ръба на плоския покрив, ставаше нещо. Беше толкова далече, че едва можеше да го различи. Ракен се спускаха надолу и… Какво? После излитаха и сякаш дърпаха нещо след себе си.
„Пленнички — осъзна Брин и го полазиха ледени тръпки. — Водят пленени Айез Седай на покрива, връзват ги с въжета, а след това ракен теглят въжетата и ги отнасят във въздуха.“ Светлина! Видя за миг една пленничка по-ясно. Като че ли бяха нахлузили торба на главата й.
— Трябва да влезем в Кулата — извика Гавин. — Тази битка тук е само за отвличане на вниманието.
— Съгласен.
Брин свали далекогледа и погледна към другата страна на двора, където Сюан бе казала, че ще изчака, докато мъжете се бият. Време беше да я прибере и да…