Нямаше я. Стъписването му прерасна в ужас. Къде се беше дянала? Ако тая проклета жена се беше оставила да я убият…
Но не. Усети я вътре в Кулата. Не беше пострадала. Тази връзка бе нещо толкова удивително… но все още не беше привикнал с нея. Нали би трябвало да е усетил, че е тръгнала нанякъде! Огледа бойната линия. Сеанчанците се сражаваха добре, но вече явно отстъпваха. Строят им се накъсваше и се пръскаха. Брин изрева на войниците си да останат на място.
— Първо и второ отделение, бързо съберете ранените. Отнесете ги до стената. Тези, които не могат да се държат на крака, ще трябва да изчакат Айез Седай да ги Изцерят.
Войниците се подчиниха. Лошо ранените щяха да бъдат изоставени във вражески ръце, но бяха предупредени за това, преди да се включат в мисията. Спасяването на Амирлин надделяваше над всички други грижи.
Някои щяха да издъхнат от раните си, докато чакаха. Нищо не можеше да се направи за това. Надяваше се, че повечето ще бъдат Изцерени от Айез Седай в Кулата. Изцеряването щеше да бъде последвано от затвор, но друг избор нямаше. Отрядът трябваше да се придвижва бързо и нямаше време да носят ранените.
— Трето и четвърто отделение — продължи той забързано и спря. От Кулата излезе позната фигура в синьо, повела зад себе си момиче в бяло. Разбира се, самата Сюан сега изглеждаше съвсем малко по-възрастна от момичето. Понякога му ставаше трудно да я свърже с намръщената неприветлива жена, която бе срещнал преди години.
Брин въздъхна облекчено и тръгна към Сюан.
— Коя е тази? — попита намръщено. — Къде ходи?
Тя цъкна с език, каза на новачката да изчака, след което го дръпна настрани и заговори тихо:
— Войниците ти бяха заети и реших, че моментът е добър да посъбера малко информация. И бих отбелязала, че ще се наложи да поработим над поведението ти, Гарет Брин. Това не е подходящият начин един Стражник да говори на своята Айез Седай.
— Ще помисля за това, когато ти престанеш да вършиш неща все едно, че нямаш капка ум в главата. Ами ако се беше натъкнала на сеанчанци?
— Значи щях да съм в опасност — тросна се тя, с ръце на кръста. — Нямаше да ми е за първи път. Не можех да рискувам да ме види друга Айез Седай с теб и войниците ти. Такава проста маскировка няма да излъже Сестра.
— А ако те познаеха? Сюан, та те се опитаха да те екзекутират!
— Самата Моарейн не би ме познала с това лице — изсумтя тя. — Жените в Кулата ще видят просто една млада Айез Седай, която им изглежда смътно позната. Освен това не срещнах нито една. Само това дете. — Новачката, момиче с къса бухнала черна коса, зяпаше с ужас битката в небето. — Хашала, ела насам — извика й Сюан.
Новачката притича.
— Кажи му онова, което разказа на мен — заповяда Сюан.
— Да, Айез Седай — отвърна новачката и приклекна в реверанс. Войниците на Брин оформиха почетна гвардия около Сюан, а Гавин пристъпи до него. Очите на младежа непрекъснато пробягваха към страховитото небе.
— Амирлин, Егвийн ал-Вийр — заговори с разтреперан глас момичето. — Бяха я пуснали от килията и й разрешиха да се върне в жилищата на новачките. Аз бях долу в кухните, когато започна нападението, и не знам какво се е случило с нея. Но вероятно е горе, някъде на двайсет и първия или двайсет и втория етаж. Там сега са жилищата на новачките. — Момичето се намръщи. — В Кулата напоследък е истински хаос. Нищо не е както трябва.
Сюан се спогледа с Брин.
— На Егвийн са й давали вилняк в големи дози. Едва ли може да прелива.
— Трябва да я намерим! — възкликна Гавин.
— Явно. — Брин се почеса по брадичката. — Нали затова дойдохме. Значи тръгваме нагоре вместо надолу към килиите, нали?
— Дошли сте, за да я спасите? — възкликна момичето.
Брин я изгледа. Не можеше да я остави да изтича и да предупреди Айез Седай.
— Искам да дойда с вас — заговори момичето пламенно. — Аз съм вярна на Амирлин. Истинската Амирлин. Повечето сме с нея.
Брин повдигна вежда и погледна Сюан.
— Да дойде — каза тя. — Бездруго това е по-лесното решение. — И дръпна новачката настрани да й зададе още няколко въпроса.
Приближи се един от капитаните, Вестас, и докладва:
— Милорд. Ранените са прибрани. Загубихме дванайсет души. Други петнайсет са ранени, но могат да вървят и тръгнаха към лодките. Шестима са много тежко ранени, за да идат с тях. — Замълча за миг. — Трима няма да издържат повече от час, милорд.
Брин стисна зъби.
— Тръгваме.
— Усещам болката, Брин — каза Сюан и се обърна към него. — Какво има?
— Нямаме време. Амирлин…