— Може да почака още малко. Какво има?
— Трима мъже. Трябва да оставя трима от хората си да умрат.
— Не и ако ги Изцеря. Заведи ме при тях.
Брин се огледа. Няколко ракена бяха накацали по двора на Кулата — смътни тъмни очертания, огрени от оранжевия блясък на пламъците. Бягащите сеанчанци се събираха при тях.
„Наземните им сили — помисли той. — Наистина се оттеглят. Набегът приключва.“
А това означаваше, че времето им изтича. Веднага щом сеанчанците си отидеха, Бялата кула щеше да започне да се организира. Трябваше бързо да стигнат до Егвийн! Светлината дано да дадеше да не са я пленили.
Но щом Сюан настояваше да Изцери войниците му… Дано само тези три живота да не струваха живота на Амирлин.
Вестас беше оставил тримата под едно голямо дърво. Брин взе едно отделение, като остави на Гавин да организира останалите, и тръгна със Сюан към ранените. Тя коленичи до първия. Умението й в Цяра не беше особено добро — беше го предупредила за това. Но може би щеше да успее да ги оправи достатъчно, за да оцелеят, докато ги намерят и ги приберат в Кулата.
Сюан работеше бързо и Брин си помисли, че не е била много справедлива към себе си. Май се справяше доста прилично с Цяра. Все пак отнемаше време. Той се заозърта с нарастваща тревога. Макар по горните етажи все още да отекваха гърмежи, по-долните и приземните бяха затихнали. Единствените звуци наблизо бяха стоновете на ранените и пращенето на пламъците.
„Светлина“ — помисли Брин, докато очите му обхождаха отломките в подножието на Кулата. Покривът на източното крило и част от стената зад него бяха сравнени със земята и пожарът бушуваше вътре в сградата. Дворът беше разровен и засипан с отломки. Гъст лютив дим бе натежал във въздуха. Щяха ли огиерите да пожелаят да се върнат, за да пресъградят това величествено здание? Щеше ли Кулата отново да е същата някой ден, или тази вечер един уж вечен монумент беше рухнал? Горд ли беше той от това, че е бил свидетел, или наскърбен?
В тъмното покрай дървото пробяга сянка.
Брин се задвижи, без да мисли. Три неща се смесиха в него: годините боравене с меча, дълго трупаните рефлекси на бойното поле и усилените сетива от новата връзка. Всичко се съчета в едно движение. Мечът му изсвистя от ножницата за едно изтупване на сърцето, след това изпълни „Последен удар на Черната пика“ и посече тъмната фигура право в шията.
Всичко стана без шум. Стъписана, Сюан вдигна очи от мъжа, когото Цереше. Мечът на Брин се изпъна точно над рамото й и прониза в гърлото сеанчански войник с чисто черна броня. Мъжът изпусна зловещо назъбения си къс меч, намазан с гъста течност, потрепери и посегна към меча на Брин, но не успя да го изтръгне. Пръстите му за миг забърсаха китката на Брин.
После мъжът залитна назад, свлече се на земята, сгърчи се и въпреки бликналата от гърлото му кръв прошепна съвсем ясно:
— Марат… дамане…
— Светлината да ме изгори! — изпъшка Сюан и притисна ръка до сърцето си. — Какво стана?
— Не е облечен като другите — каза Брин и поклати глава. — Бронята е различна. Сигурно е професионален убиец.
Убийци. Винаги бяха едни и същи, независимо от културата. Брин прибра меча си. За първи път бе прибягнал до „Последен удар на Черната пика“ в двубой. Беше проста форма с едно-единствено предназначение: бързина. Вадиш меча и удряш във врата с едно плавно движение. Не улучиш ли, обикновено загиваш.
— Ти ми спаси живота — промълви Сюан и го погледна в очите. Лицето й беше в сянка. — В името на всички среднощни морета, проклетото момиче беше право!
— Кое момиче? — попита Брин, докато оглеждаше в тъмното за още убийци. Атаката на този бе дошла толкова бързо, че хората му изобщо не бяха реагирали. Ако Брин нямаше бързината от връзката на Стражника…
— Мин — отвърна уморено Сюан. Церовете явно бяха изцедили силите й. — Каза, че трябва да стоя близо до теб. — Замълча. — Ако не беше дошъл тази нощ, щях да умра.
— Е, все пак съм твой Стражник — отвърна Брин. — Подозирам, че ще ти спасявам живота още много пъти. Уф, защо изведнъж стана толкова топло?
— Да — отрони Сюан и стана. — Но това е друго. Мин каза, че ще умра и… Не, чакай. Мин не каза точно това. Каза, че ако не стоя близо до теб, ще умрем и двамата.
— Какво… — Брин се обърна към нея.
— Шшт! — прекъсна го Сюан и хвана главата му в дланите си. Кожата му настръхна. Силата ли прилагаше върху него? Какво ставаше? Познато му беше това рязко пронизване, като лед в жилите! Тя го Цереше! Но защо? Не беше ранен.
Сюан отдръпна ръцете си от лицето му и леко залитна, останала съвсем без сили. Той я прихвана, но тя поклати глава и се изправи.