Сюан замръзна, взряна в нашарената със сенките на висящото на въжето пране задна стена на палатката.
— Мислех, че си разбрал — отвърна му и продължи да сгъва ризата. — Получих важно сведение за Айез Седай в Салидар. Освен това не можех току-така да оставя Логаин да избяга, нали? Трябваше да го намеря и да го пратя в Салидар.
— Това са извинения — рече Брин. — О, знам, че са верни. Но ти си Айез Седай. Не можеш да приведеш четири факта и с тях да прикриеш същинската истина така ефективно, както друг би го направил с лъжи.
— Твърдиш, че съм лъжкиня ли? — тросна се тя.
— Не. Само клетвонарушителка.
Тя присви очи. Добре, щом толкова държеше, щеше да му каже суровата…
Поколеба се. Той я гледаше, окъпан от сиянието на двете светлини, замислено. Сдържано, но не обвинително.
— Този въпрос ме привлече тук, знаеш ли — заговори Брин. — Затова те преследвах по целия път. Затова най-сетне се заклех на тези бунтовнички Айез Седай, макар да нямах никакво желание да се въвличам в поредна война при Тар Валон. Направих го, защото трябваше да разбера. Трябваше. Защо? Защо жената с онези очи — онези страстни, терзаещи очи — нарушава клетва.
— Казах ти, че щях да се върна и да изпълня онази клетва. — Сюан отново се извърна от него и тръсна ризата, за да махне гънките.
— Поредното оправдание — промълви той. — Пореден отговор от Айез Седай. Никога ли няма да науча пълната истина от теб, Сюан Санче? Някой изобщо чувал ли я е?
Въздъхна и тя чу как прошумоляха страниците — светлината на свещта леко потрепна, — щом се върна към донесенията.
— Докато все още бях Посветена в Бялата кула — заговори тихо Сюан, — бях едно от четирите присъствали лица, когато едно Прорицание възвести предстоящото раждане на Преродения Дракон на склоновете на Драконова планина.
Шумоленето секна.
— Една от другите две присъствали умря на място — продължи Сюан. — Другата също умря скоро след това. Убедена съм, че тя — самата Амирлински трон — беше убита от Черната Аджа. Да, тя съществува. Ако кажеш на който и да било, че съм го признала, ще ти отрежа езика.
— Все едно. Преди да издъхне, Амирлин прати Айез Седай да търсят Дракона — продължи Сюан. — Една по една, тези жени изчезнаха. Черните трябва да са изтръгнали имената им с изтезания от Тамра, преди да я убият. Тя нямаше да ги издаде така лесно. Още потръпвам, като си помисля какво ли е преживяла.
— Скоро останахме само две, които знаеха. Моарейн и аз. Ние не трябваше да чуем Прорицанието. Бяхме само Посветени, случайно се бяхме озовали в стаята. Вярвам, че Тамра по някакъв начин е успяла да затаи имената ни от Черните, защото иначе несъмнено щяхме да бъдем убити като другите… Така останахме двете. Единствените две в целия свят, които знаеха какво предстои. Или поне единствените две, които служеха на Светлината. Тъй че направих каквото трябваше, Гарет Брин. Посветих живота си на подготовката за идването на Дракона. Заклех се да вложа всичко, за да надделеем в Последната битка. Да направя всичко необходимо — каквото е необходимо, — за да понеса бремето, което ми бе отредено. Имаше само още едно лице, на което знаех, че мога да се доверя, и сега тя е мъртва. — Сюан се обърна и го погледна в очите. Лек полъх раздвижи стените на палатката и пламъкът на свещта изпърха. Брин седеше и я гледаше втренчено.
— Тъй че разбираш, Гарет Брин. Трябваше да отложа клетвата си към теб заради други клетви. Заклех се да се погрижа за това до самия му край, а Дракона все още не е срещнал съдбата си в Шайол Гул. Клетвите на човек трябва да следват своя ред на важност. Когато се заклех на теб, не обещах да ти служа незабавно. Съзнателно внимавах по този пункт. Ти ще го наречеш айезседайска игра на думи. Аз бих го нарекла другояче.
— И как по-точно? — попита той.
— Заклех се да направя каквото трябва, за да защитя теб, твоите земи и твоя народ, Гарет Брин. Ти ме обвини за загубата на един плевник и няколко крави. Е, в такъв случай те съветвам да помислиш за цената, която твоят народ би заплатил в случай, че Прероденият Дракон се провали. Понякога трябва да се плати скъпо, за да се изпълни по-важен дълг. Един войник би трябвало да разбира това.
— Трябваше да ми кажеш. — Брин не откъсваше очи от нея. — Трябваше да ми обясниш коя си.
— Какво? Щеше ли да ми повярваш?
Той се поколеба.
— Освен това аз не можех да ти се доверя — каза тя откровено. — Предишната ни среща не беше особено… дружелюбна, доколкото си спомням. Можех ли да поема този риск, Гарет Брин, с човек, когото не познавам? Можех ли да му дам власт над тайни, които знаех само аз, тайни, които трябваше да се предадат на новата Амирлински трон? Можех ли да заделя и един миг, когато целият свят беше с клуп на шията?