Гледаше го в очите и чакаше отговор.
— Не — най-сетне призна той. — Да ме изгори дано, Сюан, но не е трябвало да чакаш. И преди всичко не трябваше да даваш онази клетва!
— Ти трябваше да слушаш по-внимателно — каза тя и най-сетне откъсна погледа си от него. — Съветвам те, ако в бъдеще се закълнеш да служиш някому, постарай се да предвидиш времева рамка за тази служба.
Брин въздъхна, а Сюан дръпна рязко последната риза от въжето и по задната стена на палатката пробяга размътена сянка.
— Добре — заговори Брин. — Казах си, че ще те задържа на работа само толкова, колкото ще ми трябва, докато получа този отговор. Вече знам. Бих казал, че…
— Спри! — прекъсна го Сюан и се извърна рязко, изпънала пръст към него.
— Но…
— Не го казвай — заплаши го тя. — Ще ти затъкна устата и ще те оставя да висиш във въздуха до утре вечер. Не си мисли, че няма да го направя.
Брин се отпусна на стола си смълчан.
— Още не съм приключила с теб, Гарет Брин. — Тя тръсна ризата и я сгъна. — Ще ти кажа, когато приключа.
— Светлина, жено — изпъшка той. — Ако знаех, че си Айез Седай, преди да те подгоня към Салидар… ако знаех какво правя…
— Какво? — попита тя рязко. — Нямаше ли да ме подгониш?
— Разбира се, че щях — възмути се той. — Просто щях да съм по-предпазлив или може би по-добре подготвен. Тръгнах да ловя глигани с нож за зайци вместо с копие!
Сюан сложи сгънатата риза върху другите и вдигна купчината. Погледна го измъчено.
— Ще се опитам да се престоря, че не ме сравни току-що с глиган, Брин. Най-учтиво моля да внимаваш малко с езика си. Иначе ще се окажеш без слугиня и наистина ще ти се наложи да използваш онези перачки.
Той я погледна озадачено. След това прихна. Самата тя не можа да сдържи усмивката си. Е, след този разговор Брин вече щеше да знае кой командва в тази връзка.
Но… Светлина! Защо му беше казала за Прорицанието? Докато прибираше дрехите му в походния скрин, го погледна крадешком. Брин продължаваше да клати глава и да се киска.
„Когато други клетви престанат да властват над мен — помисли Сюан. — Когато се уверя, че Прероденият Дракон прави каквото трябва, може би ще има време. Всъщност вече очаквам с нетърпение това изпитание да свърши.“
— Трябва вече да си лягаш, Сюан — каза Брин.
— Рано е още — отвърна тя.
— Да, но вече е залез-слънце. Всеки трети ден си лягаш необичайно рано, като си слагаш онзи странен пръстен, който си скрила между възглавниците на постелята си. — Обърна една страница на писалището си. — Моля, предай най-сърдечните ми поздрави на Амирлин.
Тя го зяпна. Не можеше да знае за Тел-айеран-риод, нали? Засече доволната му усмивка. Добре, може би не знаеше за Тел-айеран-риод, но явно се досещаше, че пръстенът и графикът й за спане имат нещо общо с общуването с Егвийн. Хитрец. Хвърли й поглед, докато минаваше покрай него, и в очите му припламнаха весели искри.
— Непоносим човек — измърмори тя, седна на нара си и остави кълбото светлина да угасне. После вяло взе пръстена тер-ангреал и го окачи на шията си, обърна гръб на Брин и легна и се опита да заспи с усилие на волята. Всеки трети ден се стараеше да става рано, за да е изморена вечерта. Съжаляваше, че не може да заспива тъй лесно като Егвийн.
Непоносим… непоносим човек! Трябваше да направи нещо, за да му го върне. Мишки в чаршафите му. Това щеше да е добра отплата.
Лежа будна дълго, но най-сетне успя да се унесе, смътно усмихната при мисълта за едно подобаващо отмъщение. Събуди се в Тел-айеран-риод без нищо по тялото освен едно скандално, едва покриващо я прозрачно парче плат. Ахна уплашено и моментално го смени — със съсредоточаване — със зелена рокля. Зелена ли? Защо зелена? Направи я на синя. Светлина! Как ставаше тъй, че Егвийн винаги я биваше в задържането на нещата под контрол в Тел-айеран-риод, докато Сюан едва успяваше да задържи облеклото си да не се променя при всяка разсеяна мисъл? Трябваше да има нещо общо с това, че Сюан трябваше да носи това несъвършено копие на тер-ангреал, което не действаше така добре като оригинала. Правеше я да изглежда нематериална за другите, които я виждаха.
Стоеше посред лагера на Айез Седай, обкръжена от палатки. Платнищата им се отваряха за миг и се затваряха. Небето бе натежало от силна и в същото време странно затаена буря. Любопитно, колко често нещата изглеждаха странни в Тел-айеран-риод. Тя затвори очи и пожела да се озове в кабинета на Наставницата на новачките в Бялата кула. Щом ги отвори, вече бе там. Малка стая с дървена ламперия, с грубо писалище, столче и масата за боя с каиша.