Щеше да е добре, ако разполагаше с оригиналния пръстен, но той зорко се пазеше от Заседателките. Трябваше да е благодарна и за малък улов, както казваше навремето баща й. Можеше да е останала без нито един от тези пръстени. Заседателките си мислеха, че този е у Леане, когато бе заловена.
Добре ли беше Леане? Във всеки момент лъжливата Амирлин можеше да нареди да я екзекутират. Сюан знаеше много добре колко зла може да е Елайда. Все още я жегваше скръб, когато си помислеше за горкия Алрик. Изпитала ли беше Елайда поне за миг чувство за вина от хладнокръвното убийство на Стражник, преди напълно да унищожи жената, която сваляше от власт?
— Меч ли, Сюан? — внезапно попита гласът на Егвийн. — Това е новост.
Сюан погледна надолу и се сепна, като видя, че държи кървав меч, предназначен навярно за сърцето на Елайда. Накара го да изчезне, след което изгледа Егвийн. Момичето приличаше досущ на Амирлин: великолепна златна рокля, кафявата коса прибрана в изящна, обсипана с перли мрежичка. Лицето й все още не беше безвременно, но Егвийн ставаше все по-добра в постигането на спокойната ведрост, присъща за Айез Седай. Всъщност беше станала видимо по-добра, след като бе попаднала в плен.
— Изглеждаш добре, Майко — каза Сюан.
— Благодаря — отвърна Егвийн с лека усмивка. Издаваше повече от самата себе си в компанията на Сюан, отколкото с други. Двете знаеха колко много бе разчитала Егвийн на нея, за да я научи как да стигне там, където бе сега.
„Макар че най-вероятно щеше да го постигне и сама — призна си Сюан. — Просто не толкова бързо.“
Егвийн огледа стаята и се намръщи.
— Знам, че предложих това място последния път, но вече му се нагледах предостатъчно. Ще се срещнем в трапезарията на новачките. — И изчезна.
Странен избор, но едва ли за да ги прикрие от нежелани уши. Сюан и Егвийн не бяха единствените, които използваха Тел-айеран-риод за тайни срещи. Сюан затвори очи — не че й трябваше, но като че ли помагаше — и си представи трапезарията на новачките с редиците пейки и празните маси. Когато отново ги отвори, беше там, както и Егвийн. Амирлин се отпусна и зад нея се появи величествен, отрупан с възглавнички стол, който леко я обгърна, докато сядаше. Сюан не можеше да се довери на себе си за нещо толкова сложно и просто седна на една пейка.
— Мисля, че може би ще се наложи да се срещаме по-често, Майко — почна Сюан.
— Защо? Случило ли се е нещо?
— Няколко неща — отвърна Сюан. — И се боя, че някои от тях вече миришат като улов отпреди цяла неделя.
— Кажи ми.
— Една от Отстъпниците е била в лагера ни — рече Сюан. Не искаше да мисли точно за това. Направо настръхваше.
— Загинал ли е някой? — попита Егвийн със спокоен глас, макар погледът в очите й да стана стоманен.
— Не, блажена да е Светлината — отвърна Сюан. — Освен онези, за които вече знаеш. Романда направи връзката. Егвийн, съществото е било сред нас от доста време, скришом.
— Коя?
— Делана Мосалайн. Или нейната слугиня, Халима. Най-вероятно Халима, тъй като познавам Делана от много отдавна. — Очите на Егвийн съвсем леко се разшириха. Халима бе дебнала Егвийн. Беше я докосвала и обслужвала — една от Отстъпниците! Егвийн обаче прие новината добре. Като Амирлин.
— Но Аная беше убита от мъж — каза сухо. — Онези убийства друго ли бяха?
— Не, Аная не беше убита от мъж, а от жена, владееща сайдин. Така трябва да е било — единствено това обяснява нещата.
Егвийн кимна замислено. С Тъмния всичко беше възможно. Сюан се усмихна доволно и с гордост. Това момиче се учеше да бъде Амирлин. Светлина, то беше Амирлин!
— Нещо повече? — попита Егвийн.
— Не много по тази тема — отвърна Сюан. — За жалост ни избягаха. Изчезнаха в същия ден, в който ги разкрихме.
— Какво ли ги е предупредило?
— Ами, това включва едно от другите неща, които искам да ти кажа. — Сюан си пое дълбоко дъх. Най-лошото бе казано, но следващото също нямаше да е никак лесно. — Същия ден, имаше среща в Съвета, водеше я Делана. На тази среща един Аша’ман заяви, че усеща в лагера мъж, който прелива. Смятаме, че това я е предупредило. Направихме връзката едва след като Делана изчезна. Същият този Аша’ман ни каза, че негов приятел е срещнал жена, която можела да прелива сайдин.
— А защо е имало Аша’ман в лагера? — попита хладно Егвийн.
— Беше пратен като посланик — обясни Сюан. — От Преродения Дракон. Майко, изглежда, че мъжете, които следват ал-Тор, са обвързали Айез Седай.