— Не разбирам за какво ти са — изсумтя той.
— Ами, милорд, доста интересни неща може да се научат от тях. Например, изглежда, че мнозина от Шайдо се срамуват от поведението на своя клан. Самите Мъдри са разколебани. Също тъй имало е сделки с някакви доста любопитни индивиди, които им предлагали предмети на силата от Приказния век. Които и да са били, можели са да правят портали.
— Отстъпници. — Перин сви рамене и клекна да провери дясното предно колело. — Съмнявам се, че ще разберем кои са били. Сигурно са се били предрешили.
С крайчеца на окото си видя как Балвер се намръщи на коментара му и попита:
— Не си ли съгласен?
— Не, милорд — отвърна Балвер. — „Предметите“, дадени на Шайдо, са много подозрителни по моя преценка. Айилците са били измамени, но защо — още не мога да отгатна. Но ако имахме още време да претърсим града…
Светлина! Всички ли в този лагер щяха да го молят за неща, които знаеха, че няма да получат? Наведе се да провери задната част на главината. Нещо по нея го притесни.
— Вече знаем, че Отстъпниците ни се противопоставят, Балвер. Няма просто така да посрещнат Ранд с отворени обятия, за да ги запечата пак или каквото там ще прави с тях.
Проклети цветове, лумнаха и показаха Ранд във вътрешния му взор! Той ги разкара. Появяваха се всеки път, щом си помислеше за Ранд или Мат, и носеха видения за тях.
— Все едно — продължи Перин, — не разбирам какво искаш да направя. Ще вземем гай-шайн на Шайдо с нас. Девите си плениха своя дял. Можеш да разпиташ тях. Но напускаме това място.
— Да, милорд — отвърна Балвер. — Обаче просто е срамота, че изгубихме онези Мъдри. Опитът ми показва, че сред айилците тъкмо те са с най-много… разбиране.
— Сеанчанците ги поискаха — рече Перин. — И си ги получиха. Не можех да оставя Едара да ме притиска за това и станалото — станало. Какво очакваш от мен, Балвер?
— Да пратим писмо може би — отвърна Балвер. — Да зададат няколко въпроса на Мъдрите, като се събудят. Аз… — Замълча, след това се наведе изгърбен да погледне Перин. — Милорд, това е доста разсейващо. Не можеше ли да намерим някой друг да огледа фургоните?
— Всеки друг е или твърде уморен, или твърде зает — отвърна Перин. — Искам повечето бежанци да тръгнат, щом дадем заповед за тръгване. А повечето ни войници претърсват града за провизии — всяка шепа зърно, която намерят, ще ни трябва. Половината бездруго е развалено. С тази работа не мога да помогна, защото трябва да съм там, където хората могат да ме намерят. — Приел беше това, колкото и да го ядосваше.
— Да, милорд — рече Балвер. — Но, разбира се, можеше да сте достъпен някъде и без да лазите под фургони.
— Това е работа, която мога да върша, докато хората говорят с мен — отвърна Перин. — Не ти трябват ръцете ми, само езикът ми. И този език ти казва да забравиш айилците.
— Но…
— Нищо повече не мога да направя, Балвер — заяви Перин твърдо и го погледна през спиците на колелото. — Заминаваме на север. Приключих с Шайдо. Да изгорят дано, все ми е едно.
Балвер отново присви тънките си устни и замириса съвсем леко на раздразнение.
— Разбира се, милорд — измърмори и бързо се поклони. После се оттегли.
Перин се измъкна навън, изправи се и кимна на една млада жена с мръсна рокля и протрити обуща, която стоеше край фургоните.
— Иди доведи Линкон. Кажи му да погледне главината на това колело. Мисля, че ще вземе да изпадне.
Младата жена кимна и затича. Линкон беше майстор дърводелец, извадил лошия късмет да навести роднини в Кайриен, когато Шайдо бяха нападнали. Цялата воля бяха избили от него. Може би той трябваше да е човекът, който да огледа фургоните, но с този измъчен поглед Перин не беше сигурен колко може да му се довери за надежден оглед. Изглеждаше обаче достатъчно добър да оправи проблемите, щом някой му ги посочи.
А истината беше, че Перин просто искаше да прави нещо. Без да мисли. Фургоните бяха лесни за оправяне. Не бяха като хората, ни най-малко.
Обърна се и погледна над осеяния с дупки от огнища и захвърлени дрипи празен лагер. Файле крачеше към града. Организирала беше своите следовници да разузнаят околността. Беше изумителна. Красива. Тази красота не беше просто в лицето й или в стройната й фигура, беше в лекотата, с която командваше хората, в бързината, с която винаги разбираше какво да прави. Беше умна по начин, който за Перин беше непостижим.
Той не беше глупав. Просто обичаше да мисли за разни неща. Но открай време не го биваше с хората, не и като Мат или Ранд. Файле му беше показала, че не е нужно да го бива с хората, стига да може да накара една личност да го разбере. Не беше нужно да е добър в говоренето с когото и да е друг, стига да можеше да говори с нея.