Раджаби отново придоби увереност. Итуралд знаеше, че очаква точно такова говорене. Също като другите, Раджаби вярваше на Малкия вълк. Не вярваха, че може да бъде победен.
Итуралд не се заблуждаваше. Но щом ще умираш — направи го с чест. Младият Итуралд често си мечтаеше за войни, за славата на битката. Старият Итуралд знаеше, че такива неща като слава в битка няма. Но имаше чест.
— Милорд Итуралд! — извика един бегач, затичан покрай вътрешната страна на недовършената палисада. Беше момче, толкова младо, че сеанчанците вероятно щяха да го оставят живо. Само вероятно обаче. Иначе Итуралд щеше да го е отпратил надалече, както и всички като него.
— Да? — Итуралд се обърна. Раджаби стоеше до него като планина.
— Един мъж — заговори момчето задъхано. — Съгледвачите го хванаха да върви към стеддинга.
— Дошъл да се бие за нас ли? — попита Итуралд. Не беше необичайно армия да привлича нови бойци. Винаги имаше изкусени от съблазънта за слава, или поне от съблазънта за топла храна.
— Не, милорд — отвърна задъхано момчето. — Казва, че идва да се види с вас.
— Сеанчанец ли? — изръмжа Раджаби.
Момчето тръсна глава.
— Не. Но има хубави дрехи.
Пратеник на някой лорд значи. Домански или навярно тарабонски ренегат. Който и да беше, едва ли щеше да влоши положението им повече.
— И е дошъл сам?
— Да, сър.
Храбрец.
— Доведете го — каза Итуралд.
— Къде ще го приемете, милорд?
— Какво? — сряза го Итуралд. — За някой натруфен търговец с палат ли ме мислиш? Полето тука ще свърши работа. Иди го доведи, но не бързай толкова на връщане. И гледай да е добре охраняван.
Момчето кимна и затича. Итуралд махна на няколко войници и ги прати да повикат Вакеда и другите офицери. Шимрон беше мъртъв, изгорен на въглен от огнена топка на дамане. Много лошо. Итуралд щеше да предпочете да беше оцелял той вместо мнозина други.
Повечето офицери дойдоха, преди да доведат непознатия. Длъгнестият Анкаер. Едноокият Вакеда, който иначе можеше да мине за хубав мъж. Тромавият Меларнед. Младоликият Лидрин, който продължаваше да следва Итуралд след смъртта на баща си.
— Какво е това, дето чувам? — заговори Вакеда, докато крачеше към тях. — Оставаме в този смъртен капан? Родел, нямаме достатъчно бойци за съпротива. Ако дойдат, ще сме заклещени тук.
— Прав си — отвърна кратко Итуралд.
Вакеда се обърна към другите, после пак към Итуралд, разколебан от прямия му отговор.
— Е… защо не бягаме тогава? — Избухваше в гняв много по-рядко, отколкото само допреди няколко месеца, когато Итуралд бе започнал тази кампания.
— Няма да ви предложа захарчета и лъжи — каза Итуралд и ги изгледа един по един. — В лоша форма сме. Но ще сме в още по-лоша, ако бягаме. Нямаме повече дупки, в които да се сврем. Тези дървета ще действат в наше предимство и можем да се укрепим. Стеддингът ще попречи на дамане и дори само това си заслужава цената на оставането. Ще се бием тук.
Анкаер кимна, разбрал сякаш тежестта на положението.
— Трябва да му се доверим, Вакеда. Дотук ни водеше вярно.
Вакеда изсумтя, но кимна.
Проклети глупци. Преди четири месеца половината от тях щяха да го убият още щом го видят, защото е останал верен на краля. Сега си мислеха, че може да направи невъзможното. Беше жалко. А той беше започнал да си мисли, че би могъл да ги върне на Алсалам като лоялисти.
— Добре — рече Итуралд и започна да сочи различни места по укреплението. — Ето какво ще направим, за да подсилим слабите точки. Искам…
Млъкна, като видя групата, приближаваща се през поляната. Малкият пратеник, придружен от отделение войници, обкръжили мъж в червено и златно.
Нещо в новодошлия привлече погледа му. Може би беше ръстът му. Младият мъж беше висок като айилец и също така русокос като тях. Но никой айилец не се обличаше във фино червено палто с изпъкващо златно везмо. На кръста му имаше меч, а начинът, по който вървеше, накара Итуралд да си помисли, че знае как да борави с него. Крачеше с твърди, решителни стъпки все едно смяташе войниците около себе си за почетна гвардия. Лорд значи, от навикналите да командват. И бе дошъл лично, вместо да прати вестоносец?
Младият лорд спря пред Итуралд и пълководците му, огледа ги бавно един по един, след което погледът му се върна на Итуралд и той попита:
— Родел Итуралд?
Що за акцент беше това? Андорски?
— Да — отвърна Итуралд предпазливо.
Младият мъж кимна.
— Описанието на Башийр е точно. Виждам, че се затваряте тук. Честно, очаквате ли да удържите срещу сеанчанската армия? Те ви превишават многократно, а тарабонските ви съюзници не изглеждат много… нетърпеливи да се присъединят към вас в отбраната ви.