— Хайде да… хайде да видим това ваше доказателство.
Имаше възражения, разбира се, най-вече от Лидрин, според когото това бе твърде опасно. Другите бяха потресени. Пред тях беше човекът, на когото се бяха заклели, без изобщо да са го срещали. Като че ли имаше някаква… сила в ал-Тор, която притегляше Итуралд, налагаше му да изпълни това, което искаше този млад мъж. Е, първо държеше да види доказателството.
Пратиха да доведат коне, а ал-Тор заговори на Итуралд все едно, че вече бе негов човек.
— Може би Алсалам е жив — каза той, докато чакаха. — Ако е така, мога да се погрижа да ти заменя трона му с нещо друго. Амадиция би ли ти харесала? Ще ми трябва някой да управлява там и да държи сеанчанците под око. Сега там се бият Белите плащове. Не съм сигурен дали ще мога да спра този конфликт преди Последната битка.
Последната битка. Светлина!
— Няма да я взема, ако убиете краля там — каза Итуралд. — Ако Белите плащове вече са го убили, или сеанчанците — тогава може би.
Крал! Какви ги говореше? „Да те изгори дано! Изчакай поне да ти дадат доказателство, преди да се съгласяваш да приемаш тронове!“ Имаше нещо у този мъж, нещо в начина, по който обсъждаше събития като Последната битка — събития, от които човечеството се боеше от хиляди години, — все едно, че бяха ежедневни лагерни проблеми.
Доведоха коне и Итуралд, ал-Тор, Вакеда, Раджаби, Анкаер, Меларнед, Лидрин и още няколко по-низши офицери ги яхнаха.
— Доведох айилци в земите ви — каза Ранд ал-Тор, след като подкараха. — Много. Надявах се да възстановят реда, но те напредват много по-бавно, отколкото ми се искаше. Смятам да си осигуря членовете на Търговския съвет. Може би като ги хвана здраво, ще успея да подобря стабилността в района. Ти какво мислиш?
Итуралд не знаеше какво да мисли. Да си осигури Търговския съвет? Какво мислеше — да ги похищава ли? В какво се забъркваше Итуралд?
— Би могло да свърши работа — усети се, че отвръща. — Светлина, това май е най-добрият план.
Ал-Тор кимна, гледаше напред. Излязоха от палисадата и подкараха по пътеката към края на стеддинга.
— Все едно, ще трябва да подсигуря Пограничниците. Ще се погрижа за отечеството ви. Да ги изгори дано Пограничниците! Какво си мислят? Не. Не, още не. Те може да почакат. Не, той ще свърши работа. Той може да устои. Ще го пратя с Аша’ман. — Ал-Тор внезапно се обърна към Итуралд. — Какво би могъл да направиш, ако ти дам сто мъже, които могат да преливат?
— Луди?
— Не, повечето са си наред — каза ал-Тор, явно без да го приеме за обида. — Каквато лудост ги е поразила, преди да прочистя покварата, все още я има — премахването на покварата не ги изцери, — но малко от тях са стигнали далече. Няма да станат по-зле, след като сайдин вече е чист.
Сайдин? Чист? Ако Итуралд имаше свои мъже, които да могат да преливат… Свои дамане, един вид. Почеса се по брадичката. Бързо схващаше — но пък един пълководец трябва да може да реагира бързо.
— Бих могъл да ги използвам добре — отвърна той. — Много добре.
— Хубаво. — Бяха напуснали стеддинга. Въздухът извън него бе някак по-различен. — Имате много земя за пазене, но много от преливащите, които ще ви дам, могат да запридат портали.
— Портали?
Ал-Тор го погледна, а след това стисна зъби, затвори очи и потрепери, сякаш му призля. Итуралд се изправи нащрек в седлото, с ръка на меча. Отрова? Или мъжът беше ранен?
Но не. Ал-Тор отвори очи и в дълбините им сякаш имаше възторг. Обърна се, махна с ръка и бляскава черта разцепи въздуха пред него. Мъжете около Итуралд засипаха ругатни и се заотдръпваха. Едно беше някой да твърди, че може да прелива. Съвсем друго — да го видиш с очите си!
— Това е портал — каза ал-Тор, щом светлата резка се завъртя и се разтвори като черна дупка във въздуха. — В зависимост от силата си един Аша’ман може да направи достатъчно широк портал, за да минат през него фургони. Може да пътувате почти навсякъде много бързо, почти мигновено, според обстоятелствата. С няколко обучени Аша’ман армията ви може да закуси в Кемлин и след няколко часа да обядва в Танчико.
Итуралд потърка брадичката си.
— Е, това си струва да се види. Струва си, и още как. — Ако този човек говореше вярно и тези портали наистина вършеха работа… — С това бих могъл да прочистя сеанчанците от Тарабон и може би от цялата земя.
— Не! — отсече ал-Тор. — С тях ще сключим мир. Според това, което ми казват съгледвачите, ще е доста трудно да ги склоним на споразумение, без да им обещая главата ти. Няма да ги дразня повече. Няма време за препирни. Имаме по-важни неща, с които да се заемем.