„Не — каза си тя твърдо. — Ще се науча да правя нещата като Мъдра. Ще намеря отново чест!“
Стигна до къщата и пусна камъка. Избърса чело. Пренебрегването на горещина и студ, както я беше научила Елейн, не я предпазваше от потене, когато натовареше тялото си толкова силно.
— Ейдрин? — каза единият страж. — Светлина, ама ти наистина не изглеждаш добре. Сериозно.
Авиенда хвърли поглед към входа на имението. Пазачът, който се беше оплакал от жегата, беше клюмнал, отпуснал гръб на рамката на вратата. Наистина не изглеждаше добре. Авиенда прегърна сайдар. Не беше съвсем добра в Цяра, но може би щеше да успее да…
Мъжът изведнъж вдигна ръка и се зачеса по слепоочията. Очите му се изцъклиха, ноктите раздраха бразди в плътта му. Само че вместо кръв от раните блъвна черно като въглен вещество. Авиенда усети силния зной, макар да беше на няколко крачки от вратата.
Другият страж зяпна в ужас как приятелят му издрасква от лицето си ивици черен пламък. От раните капеше катран, кипнал и съскащ. Дрехите му избухнаха в пламъци, плътта му се сгърчи от горещината.
Не издаде и звук.
Авиенда се отърси от стъписването си и запреде мигновено Въздух в прост сплит, за да издърпа на безопасно разстояние непострадалия страж. Приятелят му вече се бе превърнал в пулсираща купчина черен катран, от която започваха да щръкват почернели кокали. Нямаше никакъв череп. Горещината бе толкова силна, че Авиенда отстъпи назад. Издърпа и стража със себе си.
— Нападат ни! — изшепна мъжът. — Преливащи!
— Не — каза тя. — Това е нещо много по-зло. Тичай за помощ!
Пазачът се беше вцепенил от ужас, но тя го блъсна силно и той хукна. За щастие самият катран не се разливаше, но вече беше запалил вратата на чифлика. Цялата сграда можеше да лумне в пламъци, преди някой вътре да е усетил опасността.
Авиенда запреде Въздух и Вода с намерението да изгаси пожара. Но сплитовете й затрепериха и се огънаха, щом се доближиха до огъня. Не се разпаднаха, но огънят по някакъв начин им се възпротиви.
Тя направи още крачка назад от страховития, изгарящ зной. По челото й изби пот и тя вдигна ръка, за да заслони лицето си от горещината. Едва успя да различи черния въглен в центъра, когато той засвети с наситеното червено и бяло на свръхнагорещена жар. Скоро останаха само малки петна черно. Огънят плъзна по предната стена на сградата. Отвътре се чуха писъци.
Авиенда тръсна глава, изръмжа и заплете Земя и Въздух, заизтегля буци пръст от земята наоколо. Започна да ги хвърля в огъня, за да го изгаси. Сплитът й не можа да изтегли горещината, но това не я спря да хвърля с него неща в огъня. Буци покрита с трева пръст зацвърчаха и засъскаха, посърналите стръкове блясваха и се разпадаха на пепел от невероятната горещина. Авиенда продължи усилието си, плувнала в пот от горещината и напрежението.
Чу отдалече хора — сигурно и пазачът беше сред тях — да викат за ведра.
Ведра ли? Разбира се! В Триделната земя водата бе твърде ценна, за да я използват за гасене на пожари. Пръст или пясък използваха. Но тук щяха да използват вода. Авиенда направи още няколко стъпки назад, огледа се къде й се пада лъкатушещата река, която минаваше покрай чифлика. Ето я — повърхността й отразяваше лудуващите червени и оранжеви пламъци. Вече цялата предна част на сградата беше пламнала! Усети преливане отвътре — Айез Седай или Мъдрите. Дано да успееха да се измъкнат от задната страна. Огънят вече бушуваше в коридора, а стаите покрай него нямаха изход навън.
Авиенда запреде огромен стълб от Въздух и Вода и засмука реката. Водният стълб се люшна във въздуха като съществото на знамето на Ранд, лъскав гърчещ се дракон, и шибна пламъците. Парата изригна с грохот.
Зноят беше непоносим, парата пърлеше кожата й, но тя не отстъпи. Притегли още вода и я запокити в потъмняващата купчина, която едва успяваше да различи през гъстата пара.
Беше толкова горещо! Авиенда залитна назад, стисна зъби и продължи да работи. Последва внезапен взрив и втори воден стълб изригна от реката и се заизлива в огъня. Авиенда примига. Другият стълб бе насочен от сплит, който не можа да види, но забеляза някаква фигура на един прозорец на втория етаж, с изпъната ръка и напрегнато лице. Неф, един от ашаманите на Ранд. Казваха, че бил изключително силен с Въздух.
Пламъците бяха отстъпили. Останала беше само катранената купчина, която излъчваше невъобразима горещина. Стената до нея и целият вход се бяха превърнали в зейнала черна дупка. Авиенда продължи да тегли вода и да я излива в овъглената черна паст, въпреки че започваше да се чувства неописуемо изтощена. Извличането на толкова много вода налагаше да прелива до ръба на силите си.