Скоро водата спря да съска. Авиенда разхлаби сплита, забави потока и най-сетне го прекъсна. Земята наоколо беше мокра и почерняла, миришеше тежко на влажна пепел. Почернели късчета дърво плуваха в разкаляната вода, в дупките, които бе изровила в пръстта, се бяха събрали локви. Тя тръгна колебливо напред и огледа купчината, останала от нещастния войник. Лъскава черна буца, като обсидиан, и блещукаше влажна. Вдигна някакво обгоряло дърво и мушна купчината. Беше плътна и твърда.
— Да изгориш дано! — изрева глас и Авиенда вдигна очи. Ранд ал-Тор прекрачи през разядената дупка в предната стена на чифлика, взря се нагоре към небето и размаха юмрук. — Аз съм този, когото искаш! Много скоро ще получиш своята война!
— Ранд — промълви колебливо Авиенда. По моравата се трупаха войници и гледаха угрижено, сякаш очакваха битка. Объркани слуги надничаха от стаите на къщата.
— Аз ще те спра! — изрева Ранд. — Чуваш ли ме? Идвам! Не си хаби силата! Ще ти трябва срещу мен!
— Ранд! — извика Авиенда.
Той замръзна. След това я погледна замаяно. Тя се вгледа в очите му и усети гнева в тях, също както бе усетила зноя на пламъците преди няколко мига. Ранд се обърна и закрачи назад в сградата и нагоре по черните дървени стъпала.
— Светлина! — извика нечий уплашен глас. — Често ли стават такива неща, когато той е наблизо?
Авиенда се обърна и видя зад себе си млад мъж с непозната униформа. Беше длъгнест, със светлокафява коса и бронзова кожа — не му помнеше името, но беше съвсем сигурна, че е един от офицерите, които Ранд бе довел след срещата с Родел Итуралд.
Башийр вече беше дошъл и поемаше командването, разпращаше мъжете на постове по периметъра на лагера, макар че най-вероятно просто искаше да им създаде работа. Това не беше начало на атака. Беше просто поредният допир на Тъмния, също като гниещото месо, буболечките и плъховете, появяващи се от нищото, и хората, падащи поразени от странни болести.
— Да — отвърна тя на въпроса на младия мъж. — Случва се често. По-често около Кар-а-карн, отколкото по други места, най-малко. Имали ли сте подобни събития сред вас?
— Чувал съм за такива неща — каза той. — Мислех, че са измислици.
— Не всички. — Авиенда погледна през рамо овъглените останки от войника. — Затворът на Тъмния е слаб.
— Кръв и пепел — изруга младият офицер. — В какво ни въвлече, Родел? — Поклати глава и се отдалечи.
Щеше ли Ранд да се махне от чифлика сега? При появата на мехури на злото хората често искаха да се махнат. И все пак през връзката си с Ранд тя не усети никаква тревога. Всъщност… той като че ли се беше върнал да си почива! Настроенията му ставаха толкова непостоянни, колкото и на бременната Елейн.
Авиенда поклати глава и започна да събира обгорели парчета дърво, за да помогне в почистването. Докато работеше, няколко Айез Седай излязоха от сградата и започнаха да оглеждат щетите. Цялата фасада беше нашарена с черни петна, дупката на мястото на доскорошния вход беше широка поне петнайсет стъпки. Една от жените, Мерайз, погледна Авиенда одобрително и каза:
— Безобразие.
Авиенда се изправи, с парче овъглено дърво в ръцете, с прогизнали дрехи. При тези затулили слънцето облаци щеше да мине много време, докато изсъхне.
— Безобразие? — попита тя. — Чифлика ли имаш предвид?
Дебеличкият лорд Телаен, собственикът, бе седнал на трикрако столче вътре в коридора, хлипаше тихо, бършеше челото си и клатеше глава.
— Не — рече Мерайз. — Теб имам предвид. Умението ти със сплитовете е впечатляващо. Ако беше при нас в Бялата кула, щеше вече да си Айез Седай. Сплитът ти… е, малко грубичък е, но щеше бързо да се научиш да го оправяш, ако те учеха Сестри.
Чу се силно сумтене и Авиенда рязко се обърна. Зад нея стоеше Мелайне. Златокосата Мъдра беше скръстила ръце под гърдите си, коремът й вече започваше да се издува от детето, което носеше. На лицето й нямаше усмивка. Как Авиенда бе допуснала да се доближи до нея, без да я усети? Позволяваше на умората си да я прави небрежна.
Мелайне и Мерайз се изгледаха продължително. После високата Айез Седай се завъртя, зелените й поли се люшнаха и тя тръгна навътре по коридора, сигурно да провери дали някой няма нужда от Цяра. Мелайне погледа след нея, това поклати глава и измърмори:
— Непоносима жена. И като си помисля само колко ги уважавахме преди!
— Мъдра? — попита Авиенда.
— Аз съм по-силна от повечето Айез Седай, Авиенда, а ти си много по-силна от мен. Имаш такава власт и разбиране за сплитовете, че можеш да засрамиш повечето от нас. Другите трябва да се напрягат, за да научат това, което при теб идва естествено. „Грубички“ ти били сплитовете, ха! Съмнявам се, че някоя Айез Седай, освен може би Кацуан Седай, щеше да може да се справи като тебе с онзи стълб вода. Придвижването на вода толкова далече налага да използваш течението и налягането на самата река.