— Това ли направих? — възкликна Авиенда и примига.
Мелайне я изгледа и отново изсумтя, но този път тихо, на себе си.
— Да, точно това направи. Имаш огромен талант, дете.
Авиенда засия. От устата на Мъдри похвалите бяха рядкост, но винаги бяха искрени.
— Но отказваш да се учиш — продължи Мелайне. — Няма много време! Ето, имам друг въпрос за тебе. Какво мислиш за плана на Ранд ал-Тор да отвлече доманските търговски началници?
Авиенда отново примига. Беше толкова уморена, че й беше трудно да мисли. Самата идея доманците да използват търговци за свои водачи беше преди всичко нелепа. Та нали търговците трябваше да се занимават със стоките си? Пълна глупост. Щяха ли влагоземците изобщо някога да престанат да я изумяват със странните си порядки?
И защо Мелайне я питаше за това точно сега?
— Планът му изглежда добър, Мъдра — каза Авиенда. — Въпреки това копията не искат да бъдат използвани за похищаване. Мисля, че Кар-а-карн трябваше да говори по-скоро за закрила — принудителна закрила — за търговците. Вождовете щяха да реагират по-добре, ако им се кажеше, че ще пазят, а не че ще отвличат.
— Щяха да правят съвсем същото, независимо как го наричаш.
— Важно е как наричаш нещо — отвърна Авиенда. — Не е непочтено, ако и двете определения са верни.
В очите на Мелайне проблесна искрица и Авиенда долови смътна усмивка на устните й.
— Какво друго мислиш за срещата?
— Ранд ал-Тор, изглежда, продължава да си мисли, че Кар-а-карн може да поставя изисквания като влагоземски крал. Това е мой срам. Не успях да му обясня правилния начин.
Мелайне махна с ръка.
— Нямаш срам тук. Всички знаем колко упорит е Кар-а-карн. Мъдрите също се опитваха и никоя не можа да го научи как да се държи правилно.
Тъй. Не това беше причината за позора й пред Мъдрите. Какво беше тогава? Авиенда стисна зъби от безсилие, след това продължи с мъка:
— Все едно, трябва да му се напомня. Непрекъснато. Руарк е разумен и търпелив, но не всички водачи на кланове са такива. Знам, че някои от другите се чудят дали решението да се следва Ранд ал-Тор не беше грешка.
— Така е — каза Мелайне. — Но виж какво стана с Шайдо.
— Не казах, че са прави, Мъдра — отвърна Авиенда. До тях няколко войници предвидливо се опитваха да откъртят и вдигнат лъскавата като стъкло черна купчина, която като че ли се беше споила със земята. Авиенда заговори по-тихо: — Не са прави да оспорват Кар-а-карн, но пък разговарят един с друг. Ранд ал-Тор трябва да разбере, че няма да приемат обида след обида от него безкрайно. Може да не се обърнат срещу него като Шайдо, но не бих изключила Тимолан например просто да се върне в Триделната земя и да остави Кар-а-карн да се оправя сам, като е толкова арогантен.
Мелайне кимна.
— Не се тревожи. Осъзнаваме тази… възможност.
Това означаваше, че Мъдрите са пратили да успокоят Тимолан, който беше вожд на Миагома Айил. Нямаше да е за първи път. Не знаеше ли Ранд ал-Тор колко усилено се трудят Мъдрите зад гърба му, за да поддържат айилската вярност? Сигурно не. Той виждаше всички тях като цялостна група, която му се е заклела, и искаше да ги използва. Това бе една от най-големите слабости на Ранд. Не можеше да разбере, че айилците не обичат да бъдат използвани като инструменти като някои други. Клановете съвсем не бяха сплотени толкова здраво, колкото си мислеше той. Кръвни вражди бяха отложени заради него. Не можеше ли да разбере колко невероятно е това? Не можеше ли да види колко крехък продължава да е този съюз?
Но той не само че беше влагоземец по рождение, а не беше и Мъдра. Малцина от самите айилци виждаха каква работа вършат Мъдрите в десетина различни области. Колко прост бе изглеждал животът, докато тя беше Дева! Щеше да се изуми тогава, ако разбереше колко много неща не забелязва.
Мелайне гледаше почернялата сграда.
— Отломка от отломка — промълви сякаш на себе си. — А ако той ни остави изгорени и потрошени, като тези дъски? Какво ще стане с айилците тогава? Дали ще изкуцукаме обратно до Триделната земя и ще продължим като преди? Мнозина няма да поискат да напуснат. Тези земи предлагат твърде много.
Авиенда примига. Рядко се беше замисляла какво ще стане, след като Кар-а-карн приключи с тях. Съсредоточила се беше върху сегашното, върху това да си върне честта и да е до Ранд ал-Тор, за да го защити в Последната битка. Но една Мъдра не можеше да мисли просто за сега или за утре. Трябваше да мисли за годините напред и за времената, които щяха да донесат ветровете.