Стигна до източното крило, което сега побираше Кафявия сектор на Кулата, и Червените й пазачки с неохота спряха в началото на коридора, за да изчакат връщането й. Елайда сигурно щеше да предпочете да останат с Егвийн, но след като самите Червени пазеха границата си, малка беше възможността друга Аджа — дори благодушните Кафяви — да допуснат две Червени сестри да проникнат в жилищния им сектор. Щом навлезе в участъка с кафявите подови плочки, Егвийн забърза крачка; подминаваше улисани в работа жени в невзрачни бозави облекла. Очакваше я дълъг ден със срещите й със Сестрите, разписанието й за бой и обичайните за новачка шетни и търкане на подове.
Стигна до вратата на Бене и се поколеба. Повечето Сестри се съгласяваха да й дават уроци само след като ги принудеха и преживяването често не беше приятно. Някои от учителките на Егвийн я мразеха заради връзката й с бунтовничките, други се дразнеха от това колко лесно може да се справя със сплитовете, а трети пък се вбесяваха, щом видеха, че не е склонна да им отдава почит като новачка.
Тези „уроци“ обаче бяха за нея едни от най-добрите възможности да сее семена срещу Елайда. Едно от тях беше посяла по време на първото си посещение при Бене. Дали беше започнало да покълва?
Егвийн почука и щом я поканиха, влезе.
Дневната беше претъпкана с признаци за най-разностранни научни занимания. Купища и купища книги, като миниатюрни градски кули. Скелети на всевъзможни същества в различни стадии на сглобяване: жената разполагаше с достатъчно кости, за да засели цяла менажерия. Егвийн потръпна, като видя в ъгъла цял човешки скелет, изправен и навързан с каишки, с детайлни бележки, изписани направо върху кокалите с черно мастило.
Едва имаше пространство за минаване и само едно чисто място за сядане — тапицираното кресло на Бене с изтъркани облегалки с две вдлъбнатини, явно там, където Кафявата отпускаше лакти по време на безкрайното си среднощно четене. Ниският таван изглеждаше още по-нисък заради няколкото препарирани птици и астрономични модели, които висяха от него. Егвийн трябваше да се наведе под един модел на слънцето, за да стигне до Бене, която стоеше права и ровеше из купчина подвързали с кожа томове.
— Аа — каза, без да я поглежда. — Хубаво.
Беше тънка и кокалеста, с тъмна коса, прошарена от възрастта. Косата й беше на кок и носеше — като много от Кафявите — семпла рокля, излязла от мода преди столетие или две.
Отиде до креслото си и седна. Двата стола до камината бяха затрупани с купища листове, така че Егвийн махна прашасалия скелет на някакъв плъх от едно трикрако столче, сложи го на пода между две купчини книги за царуването на Артур Ястребовото крило, премести столчето срещу Бене и също седна.
— Е, да се залавяме с урока ти — каза Кафявата. Лицето й беше безизразно.
Лицето на Егвийн също. Бене наистина ли беше поискала да й се предостави нова възможност да я учи? Или я бяха принудили? Лесно можеше да си представи как непрекъснато налагат на чистосърдечната Кафява задължения, които никоя друга не иска.
По молба на Бене тя изпълни няколко сплита, работа далече над възможностите на повечето новачки, но лесна за нея, въпреки че силата й бе потисната от вилняка. Опита се да изчопли какво чувства Кафявата по повод преместването на жилището й, но Бене — като повечето Кафяви, с които беше говорила — предпочиташе да избягва тази тема.
Направи още няколко сплита. По някое време започна да се чуди какъв изобщо е смисълът от тази среща. Та нали беше правила същите тези сплитове и при предишното си посещение?
— Добре — отрони Бене и си наля чай от чайника, който се топлеше на малък мангал. Не предложи на Егвийн. — Достатъчно веща си в това. Но се чудя. Имаш ли нужната острота на ума, способността да се справяш с трудни ситуации, каквито се изисква да притежава една Айез Седай?
Егвийн си замълча, въпреки че многозначително си наля сама. Бене не възрази.
— Да видим… — каза замислено Бене. — Да предположим, че си в ситуация на конфликт с някои членове на собствената ти Аджа. Случайно си се натъкнала на информация, която не е трябвало да знаеш, и водачките на твоята Аджа са ти много ядосани. Изведнъж се оказва, че си осъдена на някои крайно неприятни задължения все едно, че се опитват да те подметат под чергата и да забравят за теб. Кажи ми, при тази ситуация как би реагирала?