Егвийн едва не се задави с чая. Кафявата не беше особено дискретна. Беше започнала да разпитва за Тринадесетия депозитар, нали? И това я беше вкарало в беда. Само единици би трябвало да знаят тайните истории, за които Егвийн толкова небрежно бе споменала при предишното си посещение тук.
— Ами… — проточи Егвийн, докато отпиваше от чая. — Нека да подходя към проблема с ясен ум. Най-добре би било да се погледне от гледната точка на водачките на Аджата, допускам.
Бене леко се намръщи.
— Може би.
— Значи, в тази ситуация, която описваш, можем да допуснем, че тези тайни са поверени на Аджата за съхранение, нали? Добре. Е, от тяхна гледна точка са осуетени важни и грижливо съставени планове. Помисли как би трябвало да изглежда. Някои са научили тайни, които не е трябвало да знаят. Това намеква за изтичане на информация от най-доверените ти членове.
Бене пребледня.
— Да, би могло да се погледне и така.
— Тогава най-добрият начин за справяне със ситуацията би бил двуходов — каза Егвийн и отново отпи от чая. Вкусът му беше ужасен. — Първо, водачките на Аджата трябва да бъдат успокоени. Трябва да разберат, че информацията е изтекла не по тяхна вина. Ако аз бях хипотетичната Сестра в беда — ако не съм извършила никакво прегрешение, — щях да отида при тях и да обясня. И тогава ще престанат да търсят онази, която е допуснала да изтече информацията.
— Но това вероятно няма да помогне на Сестрата — хипотетичната в беда — да избегне наказанията.
— Не би могло да й навреди обаче — отвърна Егвийн. — Най-вероятно нея я „наказват“, за да я държат настрана, докато водачките на Аджата търсят предателка. Когато разберат, че такава няма, ще са по-склонни да погледнат със съчувствие на положението на въпросната Сестра — особено ако тя им е предложила решение.
— Решение ли? — попита Бене. Беше забравила за чая. — И какво решение би предложила ти?
— Най-доброто: компетентност. Очевидно някои хора в Аджата знаят тези тайни. Добре, ако тази Сестра докаже своята благонадеждност и компетентност, може би водачките на нейната Аджа ще разберат, че най-доброто място за нея е като една от пазителките на тайните. Лесно решение, ако помисли човек.
Бене седеше умислена. Точно над главата й на едно шнурче бавно се въртеше малка препарирана сипка.
— Да, но ще подейства ли?
— Определено е по-добре, отколкото нашата Сестра да служи в някой забравен склад и да каталогизира свитъци — каза Егвийн. — Несправедливото наказание понякога не може да се избегне, но най-добре е да не се позволява на другите да забравят, че е несправедливо. Ако тя просто приеме начина, по който се отнасят към нея, то те много скоро ще решат, че заслужава положението, в което са я поставили. — „И ти благодаря, Силвиана, за този малък съвет.“
— Да — промълви Бене и кимна. — Да, мисля, че си права.
— Винаги съм готова да помогна, Бене — каза тихо Егвийн и отпи от чая. — В хипотетични ситуации, разбира се.
За миг се притесни, че е прекалила, като нарича Бене по име. Но тя я погледна в очите и дори стигна дотам, че съвсем леко й кимна за благодарност.
Ако беше само часът, прекаран с Бене, Егвийн все пак щеше да го сметне за забележителен. Но след като напусна жилището-бърлога на Бене, с изумление откри, че я чака новачка със съобщение, което й нареждаше да се яви при Нагора, Бяла сестра. Егвийн все още имаше време преди срещата с Мейдани, тъй че отиде. Не можеше да пренебрегне повикване от Сестра, макар че несъмнено щеше да се наложи да свърши допълнителна черна работа като компенсация, че е пропуснала търкането на подове.
Нагора я подложи на обучение в логика… а „логическите задачи“, които й постави, приличаха много на молба за помощ в справянето със Стражник, който все повече се обезсърчавал от състаряването си и неспособността си да се сражава. Егвийн предложи каквато помощ можеше, а преди да я освободи, Нагора заяви, че логиката й е „безпогрешна“. След това имаше друго съобщение, този път от Суана, една от Сестрите на Жълтата Аджа.
Заседателка! За първи път нареждаха на Егвийн да се яви при Заседателка. Тя забърза за срещата и една слугиня я пусна. Жилището на Суана приличаше по-скоро на градина, отколкото на стаи. Като Заседателка, Суана разполагаше с жилище с прозорци и изцяло използваше вградения си балкон за градина с билки. Но освен това имаше огледала, разположени така, че да вкарват светлината в стаята — тя цялата беше пълна с малки дървета в глинени саксии, храсти в големи легени с пръст и дори лехичка с моркови и репички. Егвийн с неудоволствие забеляза в една кошница купчинка изгнили грудки, навярно току-що събрани, но незнайно защо вече развалени.