В стаята силно миришеше на босилек, бабина душица и още поне десетина билки. Въпреки проблемите в Кулата, въпреки изгнилите растения, духът на Егвийн се повиши от аромата на живот в стаята — на прясно прекопана пръст и избуяла зеленина. А Нинив недоволстваше, че Сестрите в Бялата кула пренебрегвали ползата от билките! Да можеше само да прекара малко време с пълничката кръглолика Суана.
Беше изключително приятна. Преведе я през група сплитове, много от които свързани с Изцеряването, област, в която Егвийн не беше особено блестяща. Все пак умението й явно впечатли Заседателката, защото към средата на урока — Егвийн седеше на столче с възглавничка между две дръвчета в саксии, а Суана на тапициран с кожа стол — тонът на разговора се промени.
— Много бихме искали да те имаме в Жълтата, поне според мен — каза жената.
Егвийн се сепна.
— Никога не съм показвала особено умение в Изцеряването.
— Да си в Жълтата не е толкова въпрос на умение, Чедо — каза Суана. — Въпрос е на страст. Щом обичаш да правиш нещата добре, да поправяш това, което е счупено, то за теб би имало предназначение тук.
— Много благодаря — отвърна Егвийн. — Но Амирлин няма своя Аджа.
— Да, но е издигната от една. Помисли за това, Егвийн. Мисля, че би намерила добър дом тук.
Разговорът бе изненадващ. Суана очевидно не смяташе Егвийн за Амирлин, но самият факт, че я привличаше към своята Аджа, говореше много. Означаваше, че тя приема легитимността на Егвийн, поне до някаква степен, като Сестра.
— Суана — почна Егвийн, за да види докъде може да подсили това чувство за легитимност, — Заседателките разговаряли ли са какво да се направи с тези напрежения между Аджите.
— Не виждам какво може да се направи — отвърна Суана, като извърна очи към обраслия със зеленина балкон. — Щом другите Аджи са решили да гледат на Жълтата като на свой враг, не мога да ги принудя да не се държат толкова глупаво.
„Те вероятно казват същото за вас“ — помисли Егвийн, но каза:
— Някой трябва да направи първите стъпки. Черупката на недоверието става все по-дебела и скоро ще е трудно да се разпука. Може би ако някои от Заседателките на различни Аджи започнат да се хранят заедно или да ги виждат, че обикалят по коридорите заедно, това ще се окаже поучително за останалите.
— Може би… — промълви Суана.
— Те не са твои врагове, Суана — каза Егвийн, като си позволи малко по-твърд тон.
Жената я изгледа намръщено, сякаш едва сега осъзнала коя от коя получава съвет.
— Е, мисля, че е време да бягаш по задачите си. Сигурна съм, че днес те чака още много работа.
Егвийн си тръгна, като внимателно избягваше надвисналите клонки и купищата саксии. След като напусна Жълтия сектор и си прибра придружителките от Червената Аджа, осъзна нещо. Беше минала през цели три срещи, без да й наложат нито едно наказание. Не знаеше какво да мисли за това. Дори си беше позволила да нарече две от тях по име в лицата!
Започваха да я приемат. За жалост, това бе само една малка част от битката. По-голямата част бе да се погрижи Бялата кула да оцелее под натиска, налаган й от Елайда.
Жилището на Мейдани беше изненадващо удобно и уютно. Егвийн винаги беше гледала на Сивите като на сходни с Белите — лишени от страст, съвършени дипломатки, които нямат време за лични емоции и фриволности.
Тези стаи обаче намекваха за жена, която обича да пътува. По стените, добре центрирани като ценни произведения на изкуството, висяха карти в деликатни рамки. От двете страни на една бяха окачени айилски копия. Друга карта беше на островите на Морския народ. Въпреки че мнозина щяха да заложат на порцелановите сувенири, които обикновено се свързваха с Морския народ, Мейдани имаше малка колекция от обеци и боядисани раковини, грижливо изложени в рамки. В малък плакет отдолу се описваше датировката на колекцията.
Дневната приличаше на музей, посветен на нечии пътувания. Алтарски брачен нож, инкрустиран с четири искрящи рубина, бе окачен до кайриенски флаг и шиенарски меч. Всеки предмет имаше малък плакет, обясняващ важността му. Брачният нож например бе подарен на Мейдани заради помощта й в разрешаването на спор за наследство след смъртта на особено важен земевладелец. Съпругата му й бе подарила ножа в израз на благодарност.
Кой да предположи, че боязливата жена на вечерята преди няколко недели има такава горда колекция? Чергата на пода също беше подарък — от търговец, който я купил в едно от затворените пристанища на Шара, а след това я поднесъл на Мейдани в благодарност за изцеряването на дъщеря му. Беше странна изработка, изтъкана като че ли от тънки изсушени тръстики, с кичури странна сива козина по края. Шарката изобразяваше екзотични същества с дълги шии.