Выбрать главу

Самата Мейдани седеше на чудат стол от ракита, измайсторен така, че да наподобява израстващ гъсталак, съвсем случайно придобил формата на стол. Щеше да изглежда ужасно не на място във всяка друга стая в Кулата, но подхождаше за това жилище, където всеки предмет бе различен, несъотносим с другите — и в същото време всичките някак си бяха свързани с общата тема за дарове, получени в пътувания.

Външността на Сивата се оказа изненадващо различна от онази на вечерята с Елайда. Вместо цветната рокля с голямото деколте беше облякла чисто бяла, с висока яка, скроена така, че бюстът й да не изпъква. Беше събрала тъмнозлатистата си коса на кок и не носеше и най-скромен накит. Преднамерен ли беше този контраст?

— Доста време ти отне, докато ме повикаш — каза Егвийн.

— Не исках да изглеждам подозрителна пред Амирлин — отвърна Мейдани, след като Егвийн мина по екзотичната черга от Шара. — Освен това не съм сигурна как да се отнасям с теб.

— Все ми е едно как се отнасяш с мен. — Егвийн се настани на един голям дъбов стол с плакет, който указваше, че е дар от тийрски лихвар. — Амирлин не се нуждае от почитанието на тези, които я следват, стига да й се подчиняват.

— Ти беше пленена и свалена.

Егвийн повдигна вежда и погледна Мейдани в очите.

— Пленена, да.

— Съветът на бунтовничките трябва вече да е избрал нова Амирлин.

— Случайно знам, че не са.

Мейдани се поколеба. Разкриването на съществуващия контакт с бунтовничките Айез Седай беше рискован ход, но ако не можеше да си осигури верността на Мейдани и шпионките, Егвийн беше наистина на хлъзгав терен. Беше приела, че ще е лесно да спечели подкрепата й, предвид колко уплашена беше на вечерята. Но май не беше толкова лесно да се сплаши, колкото изглеждаше.

— Добре — каза Мейдани. — Дори това да е вярно, трябва да знаеш, че са те избрали за своя марионетка. Кукла, чиито конци да дърпат.

Егвийн издържа погледа й.

— Нямаш реална власт — настоя Мейдани, но гласът й този път съвсем леко потрепери.

Егвийн не извърна очи. Мейдани се взираше в нея, челото й бавно, малко по малко се набръчка, по гладкото й, лишено от възраст айезседайско лице се появиха бръчици. Взираше се в очите на Егвийн, както зидар оглежда камък за пукнатини, преди да го намести в зида. Това, което откри, като че ли я обърка още повече.

— Така — заговори Егвийн, все едно не бяха оспорили властта й току-що. — Сега ще ми кажеш защо не избяга от Кулата. Макар да съм убедена колко ценно е шпионирането ти, не може да не знаеш в каква голяма опасност си, след като Елайда вече знае на чия страна си всъщност. Защо не избяга?

— Не… мога да кажа — промълви Мейдани и извърна очи.

— Заповядвам ти като твоя Амирлин.

— Въпреки това, не мога. — Мейдани заби поглед в пода, сякаш засрамена.

„Любопитно“ — помисли си Егвийн и прикри разочарованието си.

— Очевидно е, че не разбираш сериозността на положението си. Или приемаш моята власт, или приемаш властта на Елайда. Няма средно положение, Мейдани. И ти гарантирам това: ако Елайда остане Амирлински трон, ще откриеш, че начинът, по който се отнася към жените, които смята за приятелки, е доста неприятен.

Мейдани продължаваше да гледа надолу. Въпреки първоначалната й съпротива, като че ли не й беше останала много сила.

— Разбирам. — Егвийн се изправи. — Предала си ни, нали? Кога отиде при Елайда, преди да те разкрият или след признанието на Беонин?

Мейдани моментално вдигна глава.

— Какво? Не! Никога не съм предавала нашата кауза! — Беше пребледняла, устата — свита на тънка резка. — Как можа да си помислиш, че бих подкрепила тази ужасна жена? Ненавиждам я за това, което причини на Кулата.

Е, това беше достатъчно недвусмислено. Малко място имаше за усукване около Трите клетви в тези твърдения. Или Мейдани беше искрена, или беше Черна… макар на Егвийн да й беше трудно да повярва, че една Черна сестра би се изложила на опасност, като каже лъжа, която толкова лесно може да бъде разкрита.

— Защо не избяга тогава? — попита Егвийн. — Защо остана?

Мейдани поклати глава.

— Не мога да кажа.

Егвийн си пое дъх. Нещо в целия този разговор я дразнеше.

— Ще ми кажеш ли поне защо толкова често вечеряш с Елайда? Едва ли е защото ти харесва такова отношение.