Мейдани се изчерви.
— С Елайда бяхме дружки за възглавничка като новачки. Другите решиха, че ако подновя връзката ни, може би това ще ми даде възможност да се добера до ценна информация.
Егвийн скръсти ръце под гърдите си.
— Изглежда безразсъдно да се допусне, че тя ще ти се довери. Но пък жаждата за власт на Елайда също я тласка към безразсъдни ходове, тъй че планът може би не е бил чак толкова неразумен. Все едно, тя изобщо няма да те включи в доверения си кръг, след като знае на чия страна си.
— Знам. Но се реши да не издавам, че знам какво знае тя. Ако избягам, това би издало, че сме предупредени — а това, че уж не знаем, е едно от малкото предимства, които все още имаме.
Толкова малко, че трябваше просто да е избягала от Кулата. Нищо нямаше да се спечели с оставането й. Защо тогава? Явно нещо я задържаше. Нещо силно. Обещание?
— Мейдани — каза Егвийн, — трябва да знам какво е това, което не ми казваш.
Тя поклати глава. Изглеждаше почти уплашена. „Светлина! — помисли си Егвийн. — Няма да й причиня онова, което Елайда й причинява на онези вечери.“
— Стегни се, Мейдани. Ти не си някаква плашлива новачка. Ти си Айез Седай. Започни да се държиш като Айез Седай.
Мейдани вдигна глава и очите й блеснаха от упрека. Егвийн кимна одобрително.
— Ние ще поправим щетите, които нанесе Елайда, и аз ще седна на полагащото ми се място като Амирлин. Но ни чака много работа.
— Не мога…
— Да. Не можеш да ми кажеш какво не е наред. Подозирам, че тук са намесени Трите клетви, макар че Светлината знае как. Можем да заобиколим проблема обаче. Не можеш да ми кажеш защо си останала в Кулата. Но можеш ли да ми покажеш?
— Не съм сигурна. Бих могла да те заведа до… — И спря. Да, една от Клетвите й пречеше да продължи. — Сигурно бих могла да ти покажа — вяло добави Мейдани. — Не съм сигурна.
— Хайде да го разберем тогава. Опасно ли ще е, ако онези мои Червени дресьорки ни последват?
Мейдани пребледня.
— Да. Опасно.
— Значи ще трябва да им се изплъзнем — каза Егвийн и почука разсеяно с нокът по облегалката на стола си. — Бихме могли да напуснем сектора на Сивите по друг път, но ако ни видят, това може да повдигне трудни въпроси.
— Много Червени дебнат покрай входовете и изходите на сектора ни — каза Мейдани. — Подозирам, че всъщност всички Аджи се дебнат. Ще е много трудно да се измъкнем, без да ни забележат. Сама едва ли ще ме проследят, но ако видят и тебе…
Шпионки, наблюдаващи жилищата на другите Аджи? Светлина! Толкова лошо ли беше станало? Като съгледвачи, пращани да наблюдават вражески лагери. Не можеше да рискува да видят, че излиза с Мейдани, но ако тръгнеше сама, също щеше да привлече внимание — нали Червените я пазеха.
Това бе проблем, за който можеше да измисли само едно решение. Изгледа замислено Мейдани. Доколко можеше да й се довери?
— Гарантираш ли, че не поддържаш Елайда и че приемаш моето водачество?
Жената се поколеба, после кимна.
— Да.
— Ако ти покажа нещо, заклеваш ли се, че няма да го разкриеш на никоя друга, без аз да разреша първо?
Мейдани се намръщи.
— Да.
Егвийн взе решение. Пое си дълбоко дъх и прегърна Извора.
— Гледай внимателно — каза и запреде нишки Дух. Беше изтощена от вилняка и силата й не беше достатъчна, за да отвори портал, но все пак можеше да покаже сплитовете на Мейдани.
— Какво е това? — попита Мейдани.
— Нарича се портал — отвърна Егвийн. — Използва се за Пътуване.
— Пътуването е невъзможно! — възкликна Мейдани. — Способността е изгубена за… — Млъкна и очите й се разшириха още повече.
Егвийн остави сплита да се разсипе. Мейдани мигновено прегърна Извора, обзета от решимост.
— Помисли за мястото, където искаш да отидеш — каза й Егвийн. — За да се получи това, трябва много добре да познаваш мястото, което напускаш. Предполагам, че познаваш собственото си жилище достатъчно добре. Избери крайна точка, където не е възможно да има никой. Порталите може да са опасни, ако се отворят на неподходящо място.
Мейдани закима — златният й кок заподскача — и се съсредоточи. Справи се възхитително и точно пред двете се разтвори портал: бяла резка разцепи въздуха и се закриви навътре. Дупката беше откъм страната на Мейдани. Егвийн видя само потръпващо като лятна мараня петно във въздуха. Заобиколи портала, погледна през дупката и видя тъмен каменен коридор. Плочките на пода бяха мътнобели и кафяви, прозорци не се виждаха. Беше някъде в дълбините на Кулата.
— Бързо — каза Егвийн. — Ако не изляза оттук до час, Червените ми наставнички може да се зачудят какво ме бави толкова. И без това е подозрително, че точно ти ме повика. Можем само да се надяваме, че Елайда няма да е достатъчно прозорлива, за да се замисли над съвпадението.