Стаята бе осветена от две мъждиви лампи, които само подчертаваха заговорническия характер на срещата.
Сандъците обаче можеше да минат за тронове по начина, по който четирите Заседателки седяха на тях, тъй че Егвийн също се настани на един.
— Не ти е давано разрешение да сядаш, момиче — каза хладно Серин. — Мейдани, какво означава това нахалство? Клетвата ти трябваше да те възпре да направиш подобно опущение!
— Клетва ли? — попита Егвийн. — И коя клетва трябва да е тази?
— Тихо, момиче — сопна се Юкири и я плесна по гърба с шибалка от Въздух. Беше толкова плахо наказание, че Егвийн едва не се разсмя.
— Не съм си нарушила клетвата! — бързо отвърна Мейдани и пристъпи до Егвийн. — Заповядахте ми да не казвам на никого за тези срещи. Е, аз се подчиних — не й казах. Показах й. — Имаше искрица непокорство в нея. Това беше добре.
Егвийн не беше сигурна какво точно става тук, но присъствието на четири Заседателки й предлагаше страхотна възможност. Изобщо не си беше и помисляла, че може да й се удаде шанс да говори с толкова много наведнъж. А щом тези бяха готови да се събират, то може би бяха незасегнати от раздорите, които подкопаваха единството на Кулата.
Или пък тази среща бе податка за нещо по-тъмно? Клетви, за които Егвийн не знаеше, срещи далече от горните коридори, Стражник, който пази вратата… от четири Аджи ли бяха тези жени, или от една? Да не би неволно да беше нагазила право в гнездо на Черните?
Сърцето й се разтуптя, но тя си наложи да не бърза със заключенията. Ако наистина бяха Черни, значи бе попаднала в капана им. Ако не бяха — чакаше я работа.
— Това е много неочаквано — говореше спокойната Сеайне на Мейдани. — Ще трябва особено да внимаваме с формулирането на бъдещите ти заповеди, Мейдани.
Юкири кимна.
— Не допусках, че може да постъпиш толкова детински и да ни издадеш напук. Трябваше да се досетим, че като всички нас и ти имаш опит в усукването на клетвите в своя угода.
„Чакай — помисли си Егвийн. — Това звучи като…“
— Разбира се — продължи Юкири, — смятам, че ще се наложи наказание за това нарушение. Но какво да правим с това момиче, което ни доведе? Тя не се е заклела над Палката, тъй че може да е…
— Дадохте й четвърта клетва, така ли? — прекъсна ги Егвийн. — Какво си въобразявате, в името на Светлината?
Юкири я изгледа и Егвийн усети ново перване на Въздух.
— Не са ти разрешили да говориш.
— Амирлин не се нуждае от разрешение да говори — заяви Егвийн и изгледа твърдо жените. — Какво сте направили тук, Юкири? Изменяте на всичко, което сте! Клетвите не може да се използват като средство за разделяне. Нима цялата тази Кула е полудяла като Елайда?
— Не е лудост — намеси се изведнъж в разговора Серин, тръсна глава и я погледна по-властно, отколкото Егвийн би очаквала от жена от нейната Аджа. — Направено беше по необходимост. На тази не можеше да се доверим, не и след като взе страната на бунтовничките.
— Не си мисли, че не знаем за връзката ти с онази група, Егвийн ал-Вийр — заговори отново Юкири. Надменната Сива едва сдържаше яда си. — Ако зависеше от нас, нямаше да те глезим като Елайда.
Егвийн махна равнодушно с ръка.
— Усмирете ме, убийте ме или ме пребийте, Юкири, но Кулата пак ще е в хаос. Онези, на които толкова лесно лепите етикета бунтовнички, не са виновни за това. Тайни срещи в подземията, клетви, налагани без пълномощия — това са престъпления, най-малкото съпоставими с разцеплението, причинено от Елайда.
— Не оспорвай действията ни — заговори Сеайне, която изглеждаше по-кротка от другите. — Понякога трябва да се вземат трудни решения. Не може да имаме Мраколюбки сред Айез Седай и бяха взети мерки те да бъдат издирени. Всяка една от нас тук доказа на Мейдани, че не сме приятелки на Сянката, тъй че и тя трябваше да ни даде клетва. Беше разумен ход, за да сме сигурни, че всички работим за едни и същи цели.
Лицето на Егвийн не издаде вълнение. Сеайне току-що бе признала съществуването на Черната Аджа! Никога не беше очаквала да чуе това от Заседателка, особено пред толкова много свидетелки. Значи тези жени използваха Клетвената палка, за да издирят Черните сестри. Ако вземеш всяка Сестра, премахнеш клетвите й и я накараш да ги положи отново, можеш да я запиташ дали е Черна. Отчаян метод, но легитимен, предвид времената.
— Признавам, че е разумен план — каза Егвийн. — Но принуждаването на тази жена да положи нова клетва е ненужно!