— А ако се знае, че жената е предана на други? — настоя Серин. — Само защото една жена не е Мраколюбка не означава, че няма да ни предаде по друг начин.
Тъкмо тази клетва за подчинение вероятно бе причината Мейдани да не може да избяга от Кулата. Жегна я съчувствие към горката жена. Пратена от Айез Седай в Салидар да шпионира в Кулата, разкрита от тези жени — вероятно, — докато са издирвали Черните, след това истинските й цели издадени на Елайда. Притисната от три страни.
— Въпреки това е неуместно — каза Егвийн. — Но това можем да го оставим настрана засега. А самата Елайда? Открихте ли дали е от Черните? Кой ви възложи тази задача и как възникна заговорът ви?
— Ба! Защо изобщо разговаряме с нея? — Юкири се изправи ядосана и опря юмруци на бедрата си. — Трябва да решим какво да правим с нея, а не да отговаряме на въпросите й!
— Ако ще ви помагам в работата ви, трябва да съм наясно с фактите — каза Егвийн.
— Ти не си тук, за да ни помагаш, Чедо — заяви Дезине твърдо. — Очевидно Мейдани те доведе, за да докаже, че не я държим съвсем изкъсо. Като дете, което прави напук.
— Ами другите? — каза Сеайне. — Трябва да ги съберем и да се погрижим заповедите им да са формулирани по-добре. Не бива да допуснем някоя от тях да отиде при Амирлин, преди да знаем на кого са верни.
„Другите? — помисли си Егвийн. — Всички ли шпионки са заклели?“ Изглеждаше логично. След като бяха разкрили една, сигурно лесно бяха научили имената и на другите.
— Открили ли сте действителни членове на Черната? — попита Егвийн. — Кои са те?
— Трябва да мълчиш, Чедо — каза Юкири и впи зелените си очи в Егвийн. — Още една дума и ще се погрижа така да те накажат, че сълзи да не ти останат от плач.
— Едва ли можеш да ме накажеш повече, отколкото вече ме наказват, Юкири — отвърна Егвийн спокойно. — Освен ако не трябва да стоя в кабинета на Наставницата на новачките по цял ден. Освен това, ако ме пратиш при нея, какво ще й кажа? Че ти лично си ми наложила наказание? Тя знае, че не ми е наредено да те видя днес. Това би могло да повдигне въпроси.
— Можем да накараме Мейдани да ти наложи наказанието — каза Бялата Сеайне.
— Тя не би го направила — отвърна Егвийн. — Тя приема властта ми като Амирлин.
Всички се обърнаха към Мейдани. Егвийн затаи дъх. Мейдани кимна едва-едва, макар да изглеждаше ужасена, че се опълчва на заповеди. Егвийн въздъхна благодарно.
Серин гледаше изненадано, но и с любопитство. Юкири, все така права и скръстила ръце, не изглеждаше разубедена.
— Това е безсмислено. Просто ще й заповядаме да те прати за наказание.
— Нима? — каза Егвийн. — Нали казахте, че четвъртата клетва трябвало да възстанови единството, да й попречи да избяга при Елайда с тайните ви. Сега се каните да използвате тази клетва като сопа, за да я принудите да се превърне във ваш инструмент, така ли?
Това предизвика тишина в стаята.
— Ето защо една клетва за подчинение е ужасна идея — продължи Егвийн. — Никоя жена не бива да има толкова много власт над друга. Това, което сте направили на другите, е само на стъпка до Принудата. Все още се мъча да реша дали този отвратителен акт е по някакъв начин оправдан. Начинът, по който се отнасяте с Мейдани и останалите, вероятно ще наклони везните за това решение.
— Трябва ли да се повтарям? — сопна се Юкири и се обърна към другите. — Защо си губим времето в клопане с това момиче като кокошки, оставени да кълват из двора? Трябва да вземем решение!
— Говорим с нея, защото, изглежда, е решила да си докара беля — отсече Серин и изгледа Егвийн. — Седни, Юкири. Аз ще се оправя с детето.
Егвийн срещна погледа на Серин с разтуптяно сърце. Юкири изсумтя, седна и най-сетне май си спомни, че е Айез Седай, защото лицето й си върна маската на спокойствие. Егвийн разбираше, че и четирите са под огромно напрежение. Ако се разчуеше какво правят…
Погледна Серин. Беше допуснала, че Юкири командва групата — двете със Серин бяха почти равни по сила, а много от Кафявите бяха хрисими жени. Но това се оказа погрешно: твърде лесно беше да сбъркаш в преценката си за жена заради Аджата й.
Серин се наведе към нея и заговори строго:
— Чедо, ние трябва да имаме подчинението ти. Не можем да те накараме да се закълнеш над Клетвената палка, а и бездруго се съмнявам, че ще дадеш клетва за подчинение. Но не можем и да продължим този фарс, че си Амирлинският трон. Всички знаем колко често те наказват и всички знаем колко малка полза носи това. Тъй че позволи ми да опитам нещо, за което съм сигурна, че никоя друга не е опитвала: убеждаване.