— Съгласна съм, че не можем да променим вече станалото — отвърна Егвийн. — Но можем да се погрижим за бъдещето. Колкото и достойна за възхищение да намирам работата ви по разкриването на Черната Аджа, много повече ме окуражава вашата готовност да работите заедно, за да го направите. В момента в Кулата взаимодействието между Аджите е рядкост. Приканвам ви да поставите това за своя главна цел, да донесете единство на Бялата кула. На каквато и да е цена.
Стана и почти очакваше някоя Сестра да я укори, но те като че ли бяха забравили, че говорят с „новачка“ и бунтовничка.
— Мейдани — каза Егвийн. — Ти ме приемаш за Амирлин.
— Да, Майко — отвърна жената и наведе глава.
— Възлагам ти тогава да продължиш работата си с тези жени. Те не са наши врагове и никога не са били. Връщането ти тук като шпионка беше грешка и съжалявам, че не можах да я спра. Но след като вече си тук, може да си от полза. Съжалявам, че се налага да продължиш представлението си пред Елайда, но те поздравявам за куража в това отношение.
— Ще служа както е необходимо, Майко — отвърна Мейдани, макар да изглеждаше пребледняла.
Егвийн изгледа останалите.
— Верността е по-добра спечелена, отколкото наложена. Клетвената палка тук ли е?
— Не — отвърна Юкири. — Много е трудно да я взимаме.
— Жалко. Бях готова да положа клетвите. Все едно, ще я вземете и ще освободите Мейдани от четвъртата клетва.
— Ще го обсъдим — отвърна Серин.
Егвийн повдигна вежда.
— Както желаете. Но знайте, че щом Бялата кула възстанови целостта си, Съветът ще научи за това ваше действие. Бих искала да мога да ги уведомя, че сте били предпазливи и не сте се стремили към незаконна власт. Ако имате нужда от мен през следващите няколко дни, можете да ме повикате — но бъдете така добри да намерите начин да се справите с двете Червени сестри, които ме пазят. Бих предпочела да не прибягвам до Пътуването отново, за да не разкрия неволно твърде много на тези, които ще е по-добре да останат в неведение.
Остави последната фраза да виси и тръгна към вратата. Стражникът не я спря, макар че я изгледа подозрително. Зачуди се чий Стражник е — не вярваше някоя от Сестрите в стаята да има Стражници, макар да не беше сигурна. Може би беше на някоя от другите шпионки, пратени от Салидар?
Мейдани бързо я догони и хвърли поглед през рамо, сякаш очакваше от стаята да излети някое порицание. Стражникът просто дръпна вратата и я затвори.
— Не мога да повярвам, че успя — заговори Сивата. — Трябваше да почнат да те пердашат по петите, докато не завиеш!
— Твърде разумни са за това — отвърна Егвийн. — Те са единствените в тази проклета Кула — освен Силвиана може би, — които имат някакво подобие на глави на раменете.
— Силвиана ли? — възкликна изненадано Мейдани. — Тя не те ли бие всеки ден?
— Даже по няколко пъти — каза Егвийн разсеяно. — Много е старателна, да не говорим, че е разсъдлива. Ако имахме повече като нея, Кулата нямаше да се е докарала до това състояние.
Мейдани я погледна странно, после промълви:
— Ти наистина си Амирлин.
Наистина странен коментар. Та нали току-що се беше заклела, че приема избора й?
— Хайде — подкани я Егвийн и ускори крачка. — Трябва да се върнем, преди Червените да станат подозрителни.