Линож стои, загледан в телевизора, където се вижда как цяла гора избухва в пламъци.
ЛИНОЖ (тананика си): „Аз съм малко чайниче, тумбесто и сладко… имам си и дръжчица, и чучурче гладко.“
Той сяда в креслото на Марта. Вдига чашата ѝ с окървавената си ръка и помирисва дръжката. Отпива. После си взема курабийка и си отхапва. Дъвче.
Линож се отпуска в креслото, обляга се назад и гледа как Джъд и Маура обсъждат наближаващата буря.
13 ЕКСТ. МАГАЗИНЪТ НА МАЙК АНДЕРСЪН — ДЕН.
Старомоден универсален магазин с просторна веранда отпред. Ако беше лято, там щеше да има люлеещи се столове с насядали в тях възрастни кореняци. В момента там са изложени снегопочистваща техника и лопати за ринене на сняг, над които се вижда ръчно изписан плакат: СУПЕР-ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА СУПЕРБУРЯТА! ДА ПОГОВОРИМ ЗА ЦЕНАТА!
От двете страни на стълбището са разположени кошове за омари, а под покрива на верандата висят още няколко. Виждат се и най-различни такъми за улов на миди. До вратата стои манекен с галоши, жълт дъждобран, очила и шапка с пропелер. Перките не се въртят. Някой шегаджия е пъхнал възглавница под дъждобрана, създавайки впечатление за голямо шкембе. В едната пластмасова ръка на манекена се забелязва синият вимпел на Мейнския университет, а в другата — кенче с бира. На врата му виси плакат: НАРОДЕ, ТУК СЕ ПРОДАВАТ ОРИГИНАЛНИТЕ ТАКЪМИ ЗА ЛОВ НА ОМАРИ НА СВЕТОВНОИЗВЕСТНАТА МАРКА „РОБИБИЙЛС“! НЯМА ЛЪЖА, НЯМА ИЗМАМА, ИЗГОДНА СДЕЛКА, ДАЛАВЕРА ГОЛЯМА!
Витрините са обсипани с предложения за най-различни намаления — на цената на месото, на рибата, на видеокасетите („Три стари филма за един долар!“), забелязват се и обяви за църковни обреди, както и за акцията на доброволческата пожарна команда по кръводаряване. Но най-големият надпис е на вратата. Той гласи: ЗАРАДИ НАСТЪПВАЩАТА БУРЯ В БЛИЗКИТЕ ТРИ ДНИ МОЖЕ ДА ИМА ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА ТРЕВОГА! СИГНАЛЪТ „ВСИЧКИ В УКРИТИЕТО!“ ЕДВА КЪСИ И ЕДИН ДЪЛЪГ. Над витрините се виждат предпазните жалузи против буря, които в момента са вдигнати. Над вратата е фирмената табелка — златни букви на черен фон: МАГАЗИНЪТ НА АНДЕРСЪН * ПОЩЕНСКИ КЛОН * ПОЛИЦЕЙСКИ КАБИНЕТ.
В магазина влизат няколко жени, които се срещат на входа с други две — Октавия Годсоу и Джоана Станхоуп. Тавия (четирийсет и пет годишна) и Джоана (на около петдесет) тъкмо излизат, понесли пълни чанти с покупки, и водят оживен разговор. Тавия гледа манекена с жълтия дъждобран и сръчква Джоана с лакът. Двете се смеят и слизат по стъпалата.
14 ИНТ. МАГАЗИНЪТ НА АНДЕРСЪН — ДЕН.
Камерата ни показва универсалния магазин отвътре. Виждаме, че е чудесно зареден и по някакъв очарователен начин ни напомня за бакалница от петдесетте години. Подът е застлан с дървен паркет, който проскърцва уютно под стъпките. Осветлението не идва от бездушни флуоресцентни лампи, а от големи глобуси, висящи от металния окачен таван. Но не всичко е старомодно, забелязват се и характерни за модерния свят нововъведения, като двата нови касови апарата, скенерите за баркодовете на стоките, с които касиерите маркират продуктите, стената с видеокасетите под наем и охранителните камери, монтирани високо под тавана в ъглите.
На заден план покрай цялото протежение на стената се вижда транжорната за месо. Вляво от нея, под изпъкналото огледало има врата, на която се мъдри простичък надпис: ГРАДСКИ ПОЛИЦАЙ.
Магазинът е пълен с народ. Всички се запасяват в очакване на бурята.
15 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЩАНДА ЗА МЕСО.
От вратата на транжорната (намираща се точно срещу щанда за месо) излиза Майк Андерсън. Той е приятен на вид мъж, на видима възраст трийсет и пет години. В момента изглежда забързан за някъде… но усмивката му — онази характерна за него усмивка — се забелязва в очите и ъгълчетата на устните му. Този човек обича живота, много го обича и почти винаги успява да намери нещо забавно и в най-трудната ситуация.