Хлапакът изплезва език, издува бузи и издава неприличен звук с устните си право в лицето на Майк. Майк запазва самообладание и дори не трепва.
МАЙК: Ако се държиш лошо с другите, и с тебе ще се държат лошо! Запомни го добре, защото е самата истина. Държиш ли се зле с другите, и с теб ще се държат зле.
Дон не осъзнава смисъла на тези думи, но реагира на тона им. После пак ще започне да прави пакости, но поне за кратко са го сложили на мястото му. Майк го оставя на земята и се приближава до стълбата. Зад него се вижда открехната врата с надпис МАЛКИЯТ НАРОДЕЦ. В стаята зад вратата се виждат малки масички и столове. От тавана висят пъстроцветни хартиени фигурки. Това е класната стая на детската градина на Моли.
Хач се опитва да измъкне главата на дъщеря си. Не постига нищо и момиченцето отново изпада в паника, мислейки си, че завинаги ще си остане заклещено тук.
ХАЧ: Миличка, защо направи това?
ПИПА: Хайди Сейнт-Пиер ме накара.
Майк поставя ръце върху раменете на Хач и го отмества встрани. Хач го гледа с надежда.
31 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ДЕЦАТА В ПОДНОЖИЕТО НА СТЪЛБИТЕ.
Хайди Сейнт-Пиер, петгодишната дъщеря на Линда Сейнт-Пиер, е с червена коса и дебели очила.
ХАЙДИ СЕЙНТ-ПИЕР: Не съм.
ПИПА: Накара ме!
ХАЙДИ СЕЙНТ-ПИЕР: Опашата лъжа!
МОЛИ: Тихо, момичета!
МАЙК: Какво стана, миличка?
ПИПА: Стори ми се лесно да я провра, но сега не мога да я измъкна! Май от тази страна главата ми е по-голяма!
МАЙК: Така е… но аз ей сега ще я смаля. Знаеш ли как?
ПИПА (заинтригувано): Не… Как?
МАЙК: Ще натисна копчето ти за смаляване. Когато го направя, главата ти ще се смали и ти ще я измъкнеш на мига. Ще стане толкова лесно, както си я пъхнала. Представяш ли си?
Той говори с тих, успокояващ глас, и сам почти е изпаднал в хипнотично състояние.
ХАЧ: Що за…
МОЛИ: Шшш!
МАЙК: Сега ще натисна копчето. Готова ли си?
ПИПА: Да.
Майк се пресяга и натиска лекичко връхчето на носа ѝ с показалец.
МАЙК: Бийп! Затвори очи. Ето! Хоп, главата ти се смали! Бързо, Пипа, извади я, преди отново да е станала голяма!
И Пипа с лекота измъква главата си от капана. Децата пляскат с ръце и радостно крещят. Дон Бийлс отново се прави на маймуна. Един друг малчуган — Франк Брайт — също започва да подскача, но щом среща неодобрителния поглед на Ралфи, се спира.
Хач вдига дъщеря си и я притиска в обятията си. Пипа също го прегръща, като в същото време си отхапва от филията с ягодово сладко. Уплахата ѝ е отминала в мига, в който Майк я заговори. Моли отправя благодарствена усмивка на съпруга си и провира ръка между стойките, където се бе заклещило детето. Майк поема нежно ръката ѝ от другата страна и целува всеки един от пръстите ѝ. Хлапетата се кикотят. Едно от тях — петгодишното момченце Бъстър Карвър (последният малчуган от групата на Моли) — закрива очите си с длани.
БЪСТЪР: Цуни-гуни! О, не!
Моли се смее и отдръпва ръката си.
МОЛИ: Благодаря ти! Страшно съм ти признателна.
ХАЧ: И аз ти благодаря, шефе.
МАЙК: За нищо.
ПИПА: Тате, а сега главата ми малка ли е? Усетих я как се смалява, когато господин Андерсън натисна копчето. Още ли е малка?
ХАЧ: Не, миличка. Съвсем нормална си е.
Майк слиза по стълбите. Моли го пресреща и застава пред него. Ралфи също е тук. Майк го вдига и целува червеното петънце на носа му. Моли пък целува съпруга си по бузата.
МОЛИ: Извинявай, че те извиках в неподходящо време… Щом видях, че не може да си измъкне главата, направо… откачих.
МАЙК: Всичко е наред. И бездруго имах нужда от малко почивка.
МОЛИ: Толкова ли е тежко положението в магазина?
ХАЧ: Не е никак розово. Нали знаеш какво става, когато кажат, че се задава буря… особено такава като тази. (Обръща се към Пипа.) Трябва да се връщам на работа, слънчице. Да слушкаш!