Дон отново издува бузи и издава неприличен звук.
МАЙК (тихичко): Синът на Роби много ме кефи!
Моли нищо не казва, само забелва очи в знак на съгласие.
МАЙК: Какво предлагаш, Хач?
ХАЧ: Викам да тръгваме, докато още можем. Ако синоптиците не грешат, идните три дни снегът ще ни разкаже играта. (Пауза.) Ще бъдем приклещени като Пипа.
Никой не се усмихва. В думите му има твърде много истина.
32 ЕКСТ. ДОМЪТ НА АНДЕРСЪН НА ГЛАВНАТА УЛИЦА — ДЕН.
Зеленият служебен джип е паркиран пред къщата. Пред двора се вижда табелка с надпис ДЕТСКА ГРАДИНА „МАЛКИЯТ НАРОДЕЦ“. Тя виси на верижка и се поклаща под напорите на вятъра. Небето изглежда по-сиво и навъсено отвсякога. В далечината се вижда разбуненият океан, над който се стеле сивкава мъгла.
Вратата се отваря. Майк и Хач излизат и вдигат яките на шубите си, като придържат шапките си с ръце. По пътя към колата Майк се спира и поглежда нагоре. Да, задава се сериозна буря. Голяма буря. Угриженото лице на Майк показва, че той прекрасно го съзнава. Или си мисли, че го съзнава. Още никой не знае що за стихия ще връхлети остров Литъл Тол.
Майк сяда зад волана и маха на Моли, която стои на верандата, наметната с пуловера си. Хач също ѝ маха. Тя също им помахва. Офроудърът прави обратен завой и се насочва към магазина.
33 ИНТ. ВЪТРЕ В ДЖИПА — С МАЙК И ХАЧ.
ХАЧ: Бутон за смаляване, а?
МАЙК: Всеки си има такъв. Ще кажеш ли на Мелинда?
ХАЧ: Не… но Пипа, така или иначе, ще ѝ каже. Забеляза ли, че през цялото време нито за миг не изпусна от поглед филията с хляб?
Двамата се споглеждат и се усмихват.
34 ЕКСТ. АТЛАНТИК СТРИЙТ — ДЕН.
По улицата, равнодушно към наближаващата буря и силния вятър, върви момче на четиринайсет години — Дейви Хоупуел. Носи дебела шуба и ръкавици с изрязани пръсти — така по-лесно се борави с баскетболната топка. Той се накланя наляво и надясно, дриблира и същевременно води пряк репортаж.
ДЕЙВИ: Дейви Хоупуел се стрелва напред… Избягва пресата… Стоктън се опитва да му вземе топката, но няма никакъв шанс… Съдбата на срещата е в ръцете му… Времето изтича… Дейви Хоупуел е последната надежда на „Селтик“… Той криволичи и се измъква от защитниците… Последни секунди до края на полувремето…
Дейви Хоупуел изеднъж се спира. Хваща топката си и се взира в:
35 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КЪЩАТА НА МАРТА КЛАРЪНДЪН — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ДЕЙВИ.
Входната врата е отворена — въпреки студа. Проходилката на възрастната жена лежи на стъпалата на верандата, където бе запратена от Линож.
36 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ДЕЙВИ.
Момчето пъха топката под мишница и бавно пристъпва към портата на Марта. Спира се на прага за момент и забелязва нещо черно върху бялата боя. Там, където Линож бе почукал с бастуна си, са останали обгорени следи. Дейви докосва едно от петната с голите си пръсти (ръкавиците му са изрязани, нали си спомняте?) и тутакси ги отдръпва назад.
ДЕЙВИ: Аууу!
Петната още парят. Дейви обаче бързо забравя за тях, неспособен да откъсне очи от отворената врата и прекатурената проходилка — не е нормално вратата да е отворена, не и в такова време… Момчето върви по пътечката, изкачва стъпалата на верандата и се навежда, за да вдигне проходилката.
СИНОПТИЧКА (глас зад кадър): Що за роля играят подобни бури в теорията за глобалното затопляне? Уви, все още не знаем…
ДЕЙВИ (вика): Госпожо Кларъндън? Добре ли сте?
37 ИНТ. ВСЕКИДНЕВНАТА НА МАРТА, С ЛИНОЖ.
По телевизията отново излъчват детайлна прогноза за времето. Графиките на двете бури са се приближили съвсем до точката на предстоящия им сблъсък. Линож седи в любимото кресло на Марта, а окървавеният му бастун лежи в скута му. Очите му са затворени. Изглежда така, сякаш медитира.
СИНОПТИЧКА: Едно знаем със сигурност — струйните течения са в типичното си за тази част от годината състояние, макар, че възходящият поток е по-силен от обичайното и това засилва още повече чудовищната сила на западната буря.