ДЕЙВИ (глас зад кадър): Госпожо Кларъндън? Това съм аз, Дейви! Дейви Хоупуел! Добре ли сте?
Линож отваря очи. Те отново са изцяло черни… но сред чернотата се открояват алени отблясъци, досущ като от пламък. Той се усмихва, показвайки страшните си зъби. Камерата се задържа върху тях, след което:
ФЕЙД-АУТ. ЗАТЪМНЕНИЕ. КРАЙ НА ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ.
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
38 ЕКСТ. ВЕРАНДАТА НА МАРТА — ДЕН.
Гледаме към отворената врата през очите на Дейви Хоупуел, който пристъпва към нея с нарастващо безпокойство. Все още държи под мишница баскетболната си топка.
ДЕЙВИ: Госпожо Кларъндън? Госпожо…
СИНОПТИЧКА (глас зад кадър): Заздравете широките прозорци с облепващи ленти, за да не бъдат счупени от поривите на вятъра…
Момчето внезапно замира и очите му се разширяват, защото вижда:
39 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КОРИДОРА — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ДЕЙВИ.
От сенките се подават два дамски чехъла и крайчето на дрехата на възрастната жена.
СИНОПТИЧКА (глас зад кадър): Поривите на вятъра при такава буря могат да достигнат…
40 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВЕРАНДАТА И ДЕЙВИ.
Момчето временно е забравило за страховете си. Мисли си, че вече е видяло най-лошото, че вече знае най-лошото. Госпожа Кларъндън е паднала — може би е получила удар или се е подхлъзнала… Дейви прикляква, за да погледне отблизо, и застива. Баскетболната му топка се изплъзва под мишницата му и се търкулва по верандата. Очите на момчето се разширяват от ужас. Не виждаме какво вижда, но не ни и трябва. Защото знаем какво вижда.
СИНОПТИЧКА (глас зад кадър): … скорости, които обикновено са характерни за ураганите. Проверете дали отворите на ширмовете и комините ви са добре изолирани. Това също е изключително важно!
Дейви трескаво си поема дъх, но не може да издиша. А е видно, че се опитва. Прави опит да изкрещи. Докосва единия чехъл на Марта и издава приглушен хъхрещ звук.
ЛИНОЖ (глас зад кадър): Забрави за NBA, Дейви — и за гимназиалния отбор няма да те вземат. Не само, че си бавен, но и дори океана не можеш да уцелиш!
Дейви поглежда към всекидневната и осъзнава, че убиецът на Марта е все още в къщата. Вцепенението го напуска. Той изкрещява, скача като опарен и хуква към стъпалата на верандата. На последното стъпало се спъва и се просва на пътечката.
ЛИНОЖ (глас зад кадър): Отгоре на всичко си нисък, Дейви! Ти си джудже! Ела при мен, Дейви, и ще ти направя услуга. Ще те избавя от страданията!
Дейви се надига и побягва по пътечката, хвърляйки уплашени погледи през рамо към къщата на Марта. Профучава през портичката, хуква по тротоара и се стрелва по Атлантик Стрийт към кейовете.
ДЕЙВИ (крещи с цяло гърло): Помощ! Госпожа Кларъндън е мъртва! Някой я е убил! Кръв! Помощ! Господи, някой да помогне!
41 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВСЕКИДНЕВНАТА НА МАРТА, С ЛИНОЖ.
Очите му отново са се върнали към нормалното… доколкото тази вледеняваща, зловеща синева може да мине за „нормална“. Той вдига ръка и прави приканващ жест с показалеца си.
СИНОПТИЧКА: Ако трябва да резюмирам всичко, което ви казахме, ще ви кажа следното: „Подгответе се за най-лошото, защото онова, което ни очаква, не е никак хубаво“.
42 ЕКСТ. ВЕРАНДАТА НА МАРТА.
В далечината все още ехтят виковете за помощ на Дейви Хоупуел. Баскетболната му топка, която се бе спряла до верандата, изведнъж се раздвижва и започва бавно да се търкаля по дъските. Постепенно набира скорост, минава през входната врата и прескача през прага.
43 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КОРИДОРА НА МАРТА, НО НЕ ОТКЪМ ВЕРАНДАТА, А ОТКЪМ ВСЕКИДНЕВНАТА.
Топката прескача бездиханното тяло на Марта, очертаващо се в сумрака, и продължава към дневната, оставяйки голямо кърваво петно при всеки отскок.
СИНОПТИЧКА: Какво ли да ви посъветвам още? Може би да се запасите с повечко телешки салам „Смайл-Бой“… Когато застуди, нищо няма да ви сгрее толкова добре…