Линож отхапва от курабийката си, без да обръща внимание на окървавената си ръка.
МАЙК: Ставай.
Линож слага в устата си последното късче от курабийката и послушно се изправя.
86 ЕКСТ. ВЕРАНДАТА НА МАРТА КЛАРЪНДЪН.
Снеговалежът се е усилил и вятърът гони летящите по диагонал снежинки. Къщите от тази страна на улицата се виждат смътно, като в мъгла.
Майк и Линож излизат заедно. Последният държи дланите си на нивото на колана — поза, добре позната на всеки от нас от вечерните новинарски емисии. Зад тях върви Хач и държи пушката диагонално на гърдите си с двете си ръце.
На улицата се виждат десетина-петнайсет души, скупчени около задницата на линкълна на Роби. Когато тримата излизат от дома на Марта, Роби се привежда леко и Майк вижда насочения му към тях револвер.
МАЙК: Веднага свали оръжието!
Роби се подчинява. На лицето му се изписва засрамено изражение.
МАЙК: Хач, затвори вратата.
ХАЧ: Редно ли е? Искам да кажа, не трябва ли да оставим всичко, както си е било? Все пак е местопрестъпление…
МАЙК: Оставиш ли вратата отворена, местопрестъплението ще бъде затрупано под два метра сняг. Хайде, затвори я!
Хач се опитва да го направи, но единият чехъл на Марта му пречи. Той се навежда и с гримаса на отвращение отмества крака ѝ с облечената си в ръкавица ръка. После се изправя и затваря вратата. Поглежда към Майк, който му кимва одобрително.
МАЙК: Как се казваш?
ЛИНОЖ: Андре Линож.
МАЙК: Добре, Андре Линож, да вървим.
87 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ В БЛИЗЪК ПЛАН.
Виждаме как очите на Линож отново се променят, макар и само за миг. Сините ириси и бялото изчезват и очите му се превръщат в бездънни черни въртопи. В следващата секунда те отново стават нормални.
88 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ВЕРАНДАТА — С МАЙК, ХАЧ И ЛИНОЖ.
Майк реагира на видяното — примигва като човек, получил внезапен световъртеж. За разлика от него, Хач не е забелязал нищо. Линож се усмихва съзаклятнически на Майк, сякаш иска да му каже: „Това е нашата малка тайна“. После здравият разум на Майк се завръща и той сръчква с лакът арестанта.
МАЙК: Хайде! Размърдай се.
Те слизат по стъпалата на верандата.
89 ЕКСТ. ПЪТЕЧКАТА В ДВОРА НА МАРТА КЛАРЪНДЪН.
Бурята запраща сняг в лицата им и ги кара да се мръщят. Шапката на Хач отлита. Докато той гледа безпомощно подире ѝ, Линож отново поглежда Майк заговорнически, напомняйки му за общата им тайна. Този път Майк не може да прогони плашещата мисъл… но дава на Линож знак да продължи напред.
ФЕЙД-АУТ. КРАЙ НА ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ.
ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ
90 ЕКСТ. ФАРЪТ НА ОСТРОВ ЛИТЪЛ ТОЛ — КЪСЕН СЛЕДОБЕД.
Снеговалежът е толкова интензивен, че виждаме само очертанията на фара… И светлината му, естествено — всеки път когато лъчът опише пълен кръг. Вълните щурмуват яростно скалистия бряг и пръските се издигат нависоко. Вятърът вие.
91 ЕКСТ. „ГОДСОУ — РИБА И ОМАРИ“ — КЪСЕН СЛЕДОБЕД.
Продълговатата постройка с надпис ГОДСОУ — РИБА И ОМАРИ — отчасти склад, отчасти рибен магазин — се вижда в далечната част на кейовете. Прибоят е много силен; вълните се издигат над пристана и заливат стените и покрива на зданието с морска пяна. Пред очите ни вятърът изтръгва вратата от резето и започва да я блъска в стената. Свирепите пориви откъсват брезентовото покривало на една от близките лодки и то отлита сред бушуващия снеговъртеж.
92 ЕКСТ. ДОМЪТ НА АНДЕРСЪН — КЪСЕН СЛЕДОБЕД.
Пред къщата, точно пред табелката МАЛКИЯТ НАРОДЕЦ, е паркиран джип с двойно задвижване. Чистачките му неуморно сноват по предното стъкло, но така и не смогват да го почистят от непрекъснатия снеговалеж. Фаровете му прорязват два светлинни конуса сред снежната мъгла. Табелката МАЛКИЯТ НАРОДЕЦ се люлее на веригата си. На верандата Моли Андерсън тъкмо предава „опакованите“ в дебели дрехи Пипа Хачър и Бъстър Карвър на също тъй „опакованите“ им майки — Мелинда и Анджела. Камерата се приближава към верандата. И на трите жени се налага да крещят, за да надвикат несекващия вой на вятъра.