МЕЛИНДА: Сигурна ли си, че си добре, Пип?
ПИПА: Да. Дон Бийлс ми нарани чувствата, но вече съм по-добре.
МОЛИ: Съжалявам, трябваше да ви извикам по-рано.
АНДЖЕЛА КАРВЪР: Няма нищо. По радиото казаха, че по-големите деца ще останат в Мачаяс за тази нощ. Вълнението в пролива било прекалено бурно, за да ги изпратят с хидробуса.
МОЛИ: Може би така е най-разумно.
БЪСТЪР: Мамо, студено ми е!
АНДЖЕЛА КАРВЪР: Защото е много студено, скъпи! Ще се стоплиш в колата. (Към Моли.) Всички ли си тръгнаха?
МОЛИ: Да, Бъстър и Пипа са последните. (Към Пипа.) Пипа, днес имаше малко приключение, нали?
ПИПА: Да. Мамо, имам си копче за смаляване!
И Пипа стиска нослето си. Нито Мелинда, нито Анджела разбират защо го прави, но се смеят — гледката е забавна.
АНДЖЕЛА КАРВЪР: Е, ще се видим в понеделник, ако пътищата не са затворени. Помахай за довиждане, Бъстър.
Бъстър послушно маха. Моли му маха в отговор и двете майки повеждат децата си надолу по стъпалата. Бурята е станала още по-яростна. После Моли влиза в къщата.
93 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА АНТРЕТО В ДОМА НА АНДЕРСЪН — С МОЛИ И РАЛФИ.
На стената до масичката, където е телефонът, виси огледало. Ралф е избутал един стол до него, качил се е отгоре му и разглежда червеното родилно петно на нослето си. То ни най-малко не го обезобразява, а по-скоро му придава чар.
Моли почти не го забелязва. Тъй приятно е да се върнеш вкъщи след такава виелица, а още по-приятно е, че всичките ѝ подопечни са се прибрали по-рано по домовете си. Тя изтръсква снега от косата си, сваля парката и я закача в коридора. После се обръща и погледът ѝ се спира на стълбището. Моли потръпва при спомена за неудачното приключение на Пипа и неволно прихва.
МОЛИ (на себе си): Бутон за смаляване!
РАЛФИ (без да откъсва очи от огледалото): Мамо, защо го имам това?
Моли се приближава към него, подпира брадичка на рамото му и също се взира в огледалото. Камерата ни показва отражението им — чудесен портрет на майка и син. Тя го прегръща през рамо и нежно докосва червеното петънце на нослето му.
МОЛИ: Баща ти го нарича „късметлийска бенка“. Това значи, че си роден под щастлива звезда.
РАЛФИ: А Дони Бийлс казва, че било пъпка!
МОЛИ: Дони Бийлс да си… Дони Бийлс е глупав.
Лицето ѝ се намръщва. Ако не говореше с детето си, щеше да каже нещо съвсем различно.
РАЛФИ: Не ми харесва. Даже да е късметлийска бенка!
МОЛИ: На мен пък много ми харесва. Е, ако все още не ти харесва, когато пораснеш, ще отидем в Бангор и там ще я отстранят. Вече могат да правят такива неща. Доволен ли си?
РАЛФИ: А на колко години трябва да съм, за да го махнат?
МОЛИ: На десет. Това устройва ли те?
РАЛФИ: Значи, трябва много да чакам. Тогава ще съм стар!
Телефонът звъни. Моли вдига слушалката.
МОЛИ: Ало?
94 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАГАЗИНА НА АНДЕРСЪН — С КАТ УИДЪРС.
Виждаме я на телефона зад касата. В момента клиентите се обслужват само от Тес Марчънт. Опашката все още е дълга, макар и да е оредяла малко от началото на бурята. Онези, които са останали, оживено обсъждат извънредната ситуация в дома на Кларъндън.
КАТ: Къде се губиш? Опитвам се да се свържа с теб от десет минути!
95 ИНТ. АНТРЕТО НА АНДЕРСЪН — С МОЛИ И РАЛФИ.
(По време на разговора трябва да стане ясно — как точно, зависи от режисьора — че Моли почти несъзнателно контролира репликите си, като не задава всички въпроси, чиито отговори би искала да узнае, защото знае, че на децата нищо не им убягва.)
МОЛИ: Бях навън, за да предам хлапетата на родителите им. Днес ги пуснах по-рано. Какво има, Катрина?
КАТ: Как да ти кажа… Не искам да те плаша… но май си имаме убийство на острова. Жертвата е старата Марта Кларъндън. Майк и Хач вече са там.