МАЙК: Роби, знам, че не ти се иска, но трябва да ме оставиш да си свърша работата.
РОБИ (наежва се): Аз съм кметът на този град, ако случайно си забравил! И нося отговорност за…
МАЙК: Аз също. И в градския устав съвсем ясно пише докъде се простира твоята и докъде — моята отговорност. В момента си по-необходим на Урсула в кметството, отколкото на мен в полицейския кабинет. Хайде, Хач.
И Майк обръща гръб на разярения кмет.
РОБИ: Ей, слушай!
Роби се втурва след Майк към шофьорската врата на джипа, но в същия миг си дава сметка, че се излага пред десетина свои избиратели. Госпожа Кингсбъри стои съвсем наблизо, прегърнала през рамо изплашения Дейви Хоупуел. Зад тях са Робърта Коин и съпругът ѝ Дик, чиито непроницаеми лица не могат да прикрият съвсем насмешливото им презрение.
Роби спира да преследва Майк и прибира револвера в джоба на палтото си.
РОБИ (все още ядосан): Превишаваш си правата, Андерсън!
Без да му обръща внимание, Майк отваря шофьорската врата на служебното возило. Кметът вижда, че джипът ще потегли всеки момент, и изстрелва последната стрела от колчана си.
РОБИ: И да разкараш оня плакат от манекена на верандата! Изобщо не е забавен!
Госпожа Кингсбъри прикрива устата си с длан, за да не се разсмее. Роби не я вижда — за неин късмет. Двигателят на служебния джип изръмжава и фаровете му светват. Потегля нагоре по улицата — към магазина и намиращия се там полицейски кабинет.
Роби стои на мястото си, изгърбен и вбесен. После се обръща към скупчените хора насред заснежената улица.
РОБИ: Какво зяпате? Хайде, разотивайте се! Шоуто свърши!
И кметът се запътва към зеления си линкълн.
97 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ГЛАВНАТА УЛИЦА — В РАЗГАРА НА ОБИЛНИЯ СНЕГОВАЛЕЖ.
Първо виждаме чифт ослепително бели фарове, след което различаваме и автомобила зад тях. Обикновена градска кола — малка, без двойно предаване. Движи се бавно и от време на време поднася леко; нищо чудно, при положение че снежната покривка на улицата вече е десет сантиметра.
98 ИНТ. ВЪТРЕ В КУПЕТО — С МОЛИ И РАЛФИ.
В далечината, от лявата страна на пътя, се виждат светлини. Не след дълго пред погледа ни се открояват дългата веранда и висящите кошове за омари.
РАЛФИ: Това е магазинът! Уау!
МОЛИ: „Уау“, точно така.
Тя насочва колата към паркинга пред супермаркета. Докато маневрира, Моли осъзнава, че хрумването ѝ е било доста рисковано… Но кой би предположил, че снегът ще натрупа толкова бързо? Тя изключва двигателя и се отпуска за миг върху волана.
РАЛФИ: Мамо, добре ли си?
МОЛИ: Добре съм, миличък.
РАЛФИ: Хайде, разкопчай ме! Искам да видя татко!
МОЛИ: Ей сега.
Тя отваря вратата и излиза от колата.
99 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА СЛУЖЕБНИЯ ДЖИП.
Офроудърът завива вляво при висящия светофар и се насочва към магазина сред сгъстяващия се снеговалеж.
100 ИНТ. В КУПЕТО НА СЛУЖЕБНИЯ ДЖИП — С МАЙК И ХАЧ.
ХАЧ: Какво ще правим с него, Майк?
МАЙК (шепнешком): Говори по-тихо! (Хач придобива виновно изражение.) Наистина ще се наложи да се обадим на щатската полиция в Мачаяс. Роби беше прав за това, но какъв е шансът да дойдат да си го приберат в това време?
Хач хвърля скептичен поглед към сипещия се навън сняг. Ситуацията се усложнява с всяка изминала минута, а Хач си е простичко момче и не обича сложните задачи. Двамата продължават да си говорят, но съвсем тихо, за да не бъдат чути от Линож.
МАЙК: Роби каза, че телевизорът бил включен, и аз го чух, когато влязохме в коридора. Ти чу ли го?
ХАЧ: В началото — да. Даваха прогнозата за времето. После обаче оня най-вероятно го е изключил…